Агата Кристи - Третото момиче

— Не го очаквахте, нали?

— Грешите — възрази гневно Рестарик. — Момичето въобще не осъзнава какво върши . Тя е невинна, напълно невинна. Не може да й се търси отговорност за действия, които не знае, че е извършила.

— Оставете ме да продължа. Зная какво говоря. Вие не знаете. Момичето е нормално и отговорно за действията си. След малко ще я доведем тук и ще й дадем възможност да говори. Тя е единственият човек, който досега нямаше тази възможност. О да, тя все още е тук, заключена в спалнята си, охранявана от полицай. Но преди да й зададем въпросите си, искам да научите нещо. Когато момичето дойде при мен, бе натъпкано с наркотици .

— Той й ги е давал! — извика Рестарик. — Този дегенерат и нещастник!

— Без съмнение, започнала е под негово влияние.

— Благодаря на Бога — каза Рестарик. — Благодаря на Бога за това.

— За какво благодарите на Бога?

— Разбрах ви погрешно. Помислих си, че ще я хвърлите в устата на лъва, защото настоявахте, че тя е нормална. Преценил съм ви неправилно. Наркотиците са виновни. Под тяхно въздействие тя е вършила неща, които никога не би направила по собствена воля и после не е могла да си спомни постъпките си.

— Ако ме оставите да обясня — повиши тон Стилингфлийт — и да не говорите толкова много, убеден, че всичко ви е ясно, можем да стигнем до някъде. Първо, тя не е пристрастена към наркотици . Няма следи от инжекции. Не смърка кокаин. Някой, вероятно момчето или може би друг човек, й е давал наркотици без нейно знание. И то не само една-две таблетки от модерните хапчета, а една много интересна смес от наркотици — ЛСД, който предизвиква редуване на приятни ярки сънища с кошмари. Хашиш, който нарушава чувството за време, така че тя да може да повярва, че нещо е продължило един час, вместо няколко минути. Има и още много други любопитни вещества, за които нямам намерение да ви обяснявам. Някой, който е познавал много добре наркотиците, е изиграл дяволска шега на момичето. Стимулантите и седативите също са имали своята роля в стремежа за контролиране на волята й. По този начин са я накарали да се възприеме като съвършено различен човек.

— И аз казвам същото — прекъсна го Рестарик. — Норма не е била отговорна. Някой я е упоил, за да извърши тези неща.

— Все още не разбирате главното! Никой не може да принуди момичето да върши онова, което тя не желае . Само са могли да я накарат да си мисли , че го е направила. Сега ще я доведем тук и ще й разкажем какво й се е случило. — Той погледна въпросително главен инспектор Нийл, който му кимна.

На излизане от дневната, Стилингфлийт се обърна през рамо към Клодия:

— Къде оставихте другото момиче, онова, което доведохте от Джейкъбс и й дадохте успокоително? В нейната стая на леглото ли? По-добре я събудете и я доведете тук. Ще имаме нужда от помощ.

Клодия също излезе от стаята.

Стилингфлийт се върна, като побутваше Норма пред себе си и я окуражаваше.

— Добро момиче… Никой няма да те ухапе. Седни там.

Тя послушно седна. Нейното покорно държание навяваше страх.

Полицаят застана до вратата и изглеждаше възмутен.

— От теб искам само да кажеш истината. Не е толкова трудно, колкото си мислиш.

Клодия влезе като водеше Франсес Кари. Тя широко се прозяваше. Черната й коса висеше като завеса и покриваше част от устата, докато тя продължаваше да се прозява.

— Имате нужда от нещо освежително — каза й Стилингфлийт.

— Искам само да ме оставите да спя — измърмори неясно Франсес.

— Никой няма да спи, докато не приключа! Сега, Норма, отговаряй на въпросите ми. Онази жена, която живее в съседния апартамент, казва, че си признала пред нея, че си убила Дейвид Бейкър. Вярно ли е?

— Да. Аз убих Дейвид — отговори покорно тя.

— Намушка ли го?

— Да.

— Откъде знаеш, че си го направила?

Тя леко се изненада.

— Не разбирам какво искате да кажете? Той беше там на пода. Мъртъв.

— Къде беше ножът?

— Аз го вдигнах.

— Имаше ли кръв по него?

— Да. И по ризата му.

— Каква ти се стори кръвта върху ножа? И кръвта по ръката ти, която си искала да измиеш? Течна ли беше или приличаше на сладко от ягоди?

— Беше като сладко от ягоди, лепкава — тя потрепери. — Трябваше да отида и да я отмия от ръката си.

— Много разумно. Е, това свързва всичко много добре. Жертва, убиец… ти… и оръжието на престъплението, пълен комплект. Всъщност спомняш ли си да си го извършила !

— Не… Не си спомням… Но сигурно съм го направила, нали?