Агата Кристи - Третото момиче

— Какво, за Бога, имате предвид? — извика ядосано Рестарик.

— Мога ли да ви обезпокоя, chere мадам? — и Поаро се наведе към мисис Оливър.

Тя го погледна стреснато.

— Пакетът, който ви поверих…

— О! — сети се тя и ръката й потъна в пазарската чанта. После подаде увития в черна хартия пакет на Поаро.

Той чу как зад него някой рязко си пое дъх, но не обърна глава.

Разтвори пакета и внимателно извади една бухнала руса перука.

— Мисис Рестарик не е тук — каза той, — но перуката й е . Интересно.

— Откъде по дяволите я взехте, Поаро? — попита Нийл.

— От сака на мис Франсес Кари. Все още не бе имала възможност да я скрие. Нека да видим как й стои .

С единствено ловко движение той дръпна черната коса, която така успешно закриваше лицето на Франсес. После й нахлузи русата перука. Франсес не успя да се защити и ги изгледа кръвнишки.

— Мили Боже! Това е Мери Рестарик! — възкликна мисис Оливър.

Франсес се гърчеше като змия. Рестарик скочи от мястото си, за да стигне до нея, но силната ръка на Нийл го задържа.

— Не. Не искаме никакво насилие. Знаете ли, играта свърши, мистър Рестарик… или да ви нарека Роберт Оруел…

От устата на мъжа се изсипа порой от ругатни. Гласът на Франсес рязко се извиси:

— Млъкни, проклети глупако!

Поаро изостави своя трофей, перуката. Отиде при Норма и внимателно взе ръцете й.

— Мъчението ти свърши, дете мое. Жертвата няма да бъде пожертвана. Нито си луда, нито пък си убила някого. Тези две безсърдечни и жестоки същества са скроили заговор срещу теб. Непрекъснато са ти давали опиати, лъгали са те, правили са всичко възможно да те доведат до самоубийство или да повярваш, че си виновна и че си луда.

Норма се беше втренчила с ужас в двамата заговорници.

— Баща ми. Баща ми! Могъл е да постъпи така с мен ? Неговата дъщеря. Баща ми, който ме обичаше…

— Не баща ти, mon enfant 42 42 Mon enfant (фр.) — мое дете. — Б.пр. … а един мъж, който е пристигнал тук след смъртта на баща ти и се е представил за него, за да сложи ръка на огромно богатство. Само един човек е могъл да го познае, или по-скоро да разбере, че не е Андрю Рестарик и това е жената, която преди петнайсет години е била любовница на Андрю Рестарик.

В стаята на Поаро седяха четирима души. Поаро се бе настанил в квадратното си кресло и пиеше чаша sirop de cassis . Норма и мисис Оливър бяха на канапето. Мисис Оливър изглеждаше изключително празнично в светлозелената си дреха от брокат, въпреки че цветът не й отиваше и беше вложила много усърдие в прическата си. Доктор Стилингфлийт се бе изтегнал на един стол и така бе изпружил краката си напред, че те сякаш достигаха средата на стаята.

— А сега, има много неща, които искам да науча — каза мисис Оливър с обвинителен тон.

Поаро побърза да налее масло в огъня.

— Но, chere мадам, размислете. Не бих могъл да изразя колко много съм ви задължен. Всичките, ама съвсем всичките добри идеи, ми бяха предложени от вас.

Мисис Оливър го погледна с недоверие.

— Не бяхте ли вие тази, която ми споменахте фразата „третото момиче“? От тук започнах… и тук завърших… при третото момиче, което делеше апартамента с още две други. Предполагам, че формално Норма винаги е била третото момиче, но когато погледнах на нещата от противоположната страна , всичко си дойде на мястото. Липсващият отговор, загубеното парченце от мозайката — всеки път стигах до едно и също — до третото момиче. Разбирате ли, винаги ставаше дума за човекът, който отсъстваше . За мен то беше само едно име и нищо повече.

— Чудя се защо нито веднъж не я свързах с Мери Рестарик — промърмори мисис Оливър. — Виждах Мери Рестарик в Кросхеджис, разговарях с нея. Разбира се, когато видях Франсес Кари за първи път, черната й коса прикриваше лицето й. Всеки би се подвел!

— Отново вие бяхте тази, мадам, която насочихте вниманието ми върху това колко лесно може да се промени външността на една жена, в зависимост от начина, по който сресва косата си. Спомнете си, че Франсес Кари е учила театрално изкуство. Знаела е как трябва да се гримира. При нужда е могла да променя гласа си. Като Франсес, тя е била с дълга черна коса, която е обграждала лицето й и почти наполовина го е закривала, плътен бял maquillage 43 43 Maquillage (фр.) — грим. — Б.пр. , изрисувани с черен молив вежди и туш по миглите, и провлачен дрезгав глас. Мери Рестарик е изглеждала съвършено различно, с руса перука със симетрично подредени къдрици, семпли дрехи, едва доловим колониален акцент и отсечен говор. И все пак още от първия момент, човек чувства, че тя не е съвсем истинска . Що за жена беше тя? Не знаех. По отношение на нея не бях прозорлив. Не… аз, Еркюл Поаро, съвсем не бях прозорлив.