Агата Кристи - Празникът на Вси светии

— Помислих си, че бихте могли да помогнете. Виждате, че не е просто.

— Може да е, а може и да не е — каза той. — Зависи. Трябва да ми кажете нещо повече, нали разбирате? Полицията, предполагам, се е заела със случая. Без съмнение е бил извикан и лекар. Какво каза той?

— Ще има разследване.

— Естествено.

— Вероятно утре.

— Това момиче Джойс на колко години беше?

— Не зная точно. Може би на дванайсет или тринайсет години.

— Дребна ли бе за възрастта си?

— О, не. По-скоро бих казала, че беше доста зряла. Позакръглена — уточни госпожа Оливър.

— Добре развита? Имам предвид беше ли съблазнителна?

— Да, това точно исках да кажа. Но не мисля, че престъплението е било от този род… Предполагам, че е било нещо по-просто, не мислите ли?

— За такива престъпления — каза детективът — човек чете всеки ден във вестниците. Нападната девойка, ученичка е изнасилена — да, всеки ден. Това обаче се е случило в частна къща, което е вече различно, а може би все пак не е толкова различно. Но както и да е, все пак аз не съм сигурен, че ми разказахте всичко.

— Навярно не съм. Не съм ви разказала за причината, поради която дойдох при вас.

— Познавахте ли тази Джойс? Добре ли я познавахте?

— Изобщо не я познавах. Мисля, че е по-добре да ви обясня как попаднах там.

— Къде е това там?

— О, в Удли Комън.

— Удли Комън — замислено повтори Поаро. — Където всъщност наскоро… — започна, но не довърши.

— Не е далеч от Лондон. Около — о, на петдесетина километра. Близо е до Медчестър. Градче с няколко хубави стари къщи, но и с много нови постройки. Приятно и спокойно местенце за живеене. Наблизо има хубаво училище, а хората ходят на работа в Лондон или Медчестър. Не е нещо особено и е населено главно с хора от „средна ръка“.

— Удли Комън — замислено повтори Поаро.

— Бях там при една приятелка. Джудит Батлър. Тя е вдовица. Тази година бях на круиз из Средиземно море и с Джудит се сприятелихме на кораба. Има дъщеря на име Миранда, която е на дванайсет или тринайсет. Та тя ме покани да й погостувам и каза, че нейни приятелки уреждали празненство за деца по случай Деня на Вси светии. Каза, че вероятно бих могла да им дам някакви интересни идеи.

— Аха! — рече Поаро. — Сигурно ви е предложила да устроите разкриване на убийство или нещо подобно?

— Господи, не! — възрази гостенката. — Смятате ли, че някога отново ще помисля за такова нещо?

— Струва ми се малко вероятно.

— Но това се случи, ето защо е толкова ужасно — каза госпожа Оливър. — Искам да кажа, че не се е случило само защото аз бях там, нали?

— Не мисля така. Поне… Знаеше ли някой от присъстващите коя сте?

— Да — отвърна тя. — Едно от децата каза нещо за моите книги и още, че харесвали да четат за убийства. Ето как… ох, ето кое ме накара… Имам предвид, че това ме доведе тук.

— И което все още не сте ми разказали.

— Вижте, отначало изобщо не се сетих за това. Не веднага. Имам предвид, че децата понякога вършат странни неща. Искам да кажа, че има какви ли не деца, деца, които според мен би трябвало да бъдат настанени в домове за душевноболни, а не да ги пращат вкъщи, като им поръчват да си живеят нормално, защото в един хубав ден те извършват нещо като това.

— Там имаше ли младежи?

— Имаше две момчета или юноши, както винаги ги наричат в полицейските доклади. На около шестнайсет или осемнайсет години.

— Един от тях може да е бил извършителят. Така ли мисли полицията?

— Не казват какво мислят — рече Ариадни Оливър. — Но като че ли мислеха така.

— А тази Джойс беше ли привлекателно момиче?

— Не мисля. Искате да кажете привлекателна за момчетата, нали?

— Не — отвърна Поаро. — По-скоро имах предвид… Имах предвид в буквалния смисъл на думата.

— Не мисля, че беше много приятно момиче — каза събеседничката му. — Не такова, с което би ти се искало много да разговаряш. Беше от тези, които обичат да се перчат и да се хвалят. Според мен момичетата на тази възраст са доста отегчителни. Едва ли е твърде възпитано да го кажа, но…

— Когато става въпрос за убийство, не е невъзпитано да се каже каква е била жертвата — отбеляза Поаро. — Дори е необходимо. Личността на жертвата е причина за много убийства. Колко души имаше в къщата тогава?

— Искате да знаете на празненството? Ами предполагам, че имаше пет или шест жени, няколко майки, една учителка, една лекарска съпруга или сестра, струва ми се, една двойка на средна възраст, две момчета на шестнайсет или осемнайсет, едно петнайсетгодишно момиче, две или три на единайсет или дванайсет — горе-долу около двайсет и пет или общо трийсет, може би.