Агата Кристи - Празникът на Вси светии

— Някакви непознати?

— Всички се познаваха, така ми се струва. Някои повече от други. Мисля, че повечето момичета бяха от същото училище. Имаше няколко жени, дошли да помогнат за вечерята. Когато тържеството завърши, повечето от майките се разотидоха с децата си. Аз останах с Джудит и още няколко жени да помогнем на Роуина Дрейк, жената, която организира празненството, да поприберем, така че чистачките да не заварят голяма бъркотия сутринта. Имаше разпиляно брашно, нахвърлени опаковки от бисквити и бонбони, и разни други неща. Затова поизметохме и най-после стигнахме до библиотеката. И тогава именно я намерихме. В този момент си спомних какво беше казала!

— Кой какво е казал?

— Джойс.

— Какво е казала? Доста близо сме вече, а? Почти сме стигнали до причината защо сте тук, нали?

— Да. Предположих, че това няма да е от значение за… о, за някой лекар или полицай, или който и да е, но реших, че за вас ще е от значение.

— Eh, bien — каза Поаро, — чакам да го чуя. Нещо, което Джойс е казала на празненството?

— Не, по-рано през деня. Следобед, когато подреждахме. По едно време заговорихме, че пиша за убийства, и Джойс каза: „Веднъж видях убийство“, а майка й или някой друг рече: „Не ставай смешна, Джойс, като разправяш такива неща.“ Едно от по-големите момичета се обади: „Просто си измисля.“ Тогава Джойс отговори: „Видях. Видях, казвам ви. Видях. Видях някой да извършва убийство.“ Обаче никой не й повярва. Те се изсмяха и тя се разгневи.

— Вие повярвахте ли й?

— Не, разбира се, че не.

— Ясно — изрече Поаро, — да, ясно. — Помълча известно време, потрепвайки с пръст по масата, а после проговори отново: — Но не спомена никакви подробности, никакви имена?

— Не. Тя продължи да се хвали и да вика, дори се ядоса, защото повечето от другите момичета й се присмиваха. Майките, струва ми се, и останалите възрастни хора я гледаха сърдито. Но момичетата и момчетата просто й се присмиваха! Те я подкачаха: „Хайде, Джойс, кажи кога беше това? Защо не си ни казала досега?“, на което тя отвърна: „Бях го забравила, беше много отдавна!“

— Аха! А каза ли колко отдавна?

— Преди години — отвърна госпожа Оливър. — И знаете ли, изрече го също като възрастен. „Тогава защо не си отишла в полицията?“ — я запита едно от момичетата. Струва ми се, че беше Ан или Биътрис. Едно доста надменно момиче.

— Аха! И какво отговори тя на това?

— „Защото тогава още не знаех, че е убийство!“

— Много интересно. — Поаро се поизправи в креслото си.

— Струва ми се, че Джойс вече се беше пообъркала — отбеляза госпожа Оливър. — Опитваше се да обясни и се ядосваше, защото всички я дразнеха. Продължаваха да я питат защо не е отишла в полицията, а тя продължаваше да повтаря: „Защото тогава още не знаех, че е убийство. Едва по-късно разбрах, че е било убийство.“

— Но никой с нищо не показа, че й вярва — и вие самата не сте й повярвали — но когато сте я видели мъртва, сте допуснали, че тя може би е говорила истината, така ли?

— Да, точно така. Не знаех какво трябваше да направя или какво можех да направя. Но после се сетих за вас.

Поаро кимна замислено. Помълча миг-два, после каза:

— Трябва да ви задам един сериозен въпрос, но помислете, преди да отговорите. Смятате ли, че това момиче действително е станало свидетел на убийство? Или мислите, че просто му се е сторило?

— Струва ми се — първото — отговори гостенката. — Тогава не вярвах. Просто мислех, че смътно си спомня нещо, което е видяла някога и го представя така, за да звучи интересно. Цялата пламна, когато започна да повтаря: „Видях, наистина видях, ви казвам!“

— И така?

— И така — дойдох при вас — отвърна госпожа Оливър, — защото единственото обяснение за нейната смърт е, че наистина е имало убийство и че тя е била свидетел. Това пък означава определени неща. Означава, че едно от лицата, които са били на празненството, е извършило убийството и че същото лице вероятно е било там по-рано през деня и е чуло какво каза Джойс! Не мислите, че само си въобразявам, нали? Смятате ли, че това е само плод на моето много богато въображение?

— Едно момиче е убито — каза Поаро. — Убито от достатъчно силен човек, за да държи главата му в кофа с вода. Грозно убийство, при това извършено при обстоятелства, когато всяка секунда е била от значение. Някой се е почувствал заплашен и този някой е действал веднага щом е било възможно.

— Джойс не е могла да знае кой е извършил убийството, което е видяла — изрече госпожа Оливър. — Имам предвид, че тя не би говорила за него, ако от присъстващите в стаята някой действително е бил замесен!