Пол Дохърти - Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

— Прилича на порязване от меч — заяви Бенджамин.

Аз се взрях в лицето на стария Куиксилвър.

— Кучият син си беше грозник и приживе — отбелязах, — а пък мъртъв изглежда направо отвратително — аз покрих лицето на покойника с някакъв парцал и се обърнах към господаря си. — Наистина ли смяташ, че това е Грийн? — попитах. — Човекът, когото сър Томас Мор смята за убиец на двамата принцове?

— Така смятам, да — отвърна Бенджамин. — И този белег го доказва. Преди четирийсет години, макар че тогава е бил още юноша, Грийн вече е бил изпечен мошеник. Убеден съм, че е имал пръст в смъртта на принцовете.

След тези думи господарят ми се изправи и се отдалечи от трупа, правейки ми знак да го последвам. После затвори вратата и двамата седнахме. Хората на Пелтър тъкмо претършуваха горния етаж, вдигайки невъобразима врява.

— След 1485 година — започна Бенджамин, — когато на престола вече се били възкачили Тюдорите, Грийн се укрил.

— Да, да, точно така! — рекох аз. — Веднъж Куиксилвър ми каза, че бил прекарал много години на границата с Шотландия.

— Е, не те е излъгал — продължи Бенджамин. — След това се е върнал в Лондон като доктор Куиксилвър и се е заел да върши измамите си. Единственият му проблем бил белегът на китката.

— Мислиш ли, че може да е бил замесен в изнудването на краля? — попитах аз.

— Съмнявам се — отвърна господарят ми. — Куиксилвър е бил роден мошеник, така че едва ли е искал да привлича вниманието върху себе си. Което ни отвежда до намеренията и истинските мотиви на престъпниците, които издирваме — той прокара нокътя на единия си палец по устните си. — Сакър определено е замесен. След като е учил в Оксфорд, той трябва да е наясно с канцеларските дела и освен това едва ли би се затруднил да напише писмо — Бенджамин ме потупа по коляното. — Сигурен съм, че теорията ти е правилна. За известно време той вероятно е работил в Тауър, представяйки се за Филип Алардайс. После някак си е инсценирал смъртта си, което пък му е дало възможност да се развилнее из града, разпространявайки прокламации и убивайки Ъндършафт и останалите.

За миг господарят ми замълча, взирайки се в студената пепел в огнището.

— На човек като Сакър определено би му се харесало да се гаври с властта, докато води личната си война срещу палачите, екзекутирали семейството му. Но — той вдигна показалец — загадката все още не е напълно разрешена. Кой е съучастникът му? — за миг Бенджамин замълча. — Да, Сакър би трябвало да мрази палачите, но от страх или по някаква друга причина един от тях може да е негов съучастник — той въздъхна. — Така или иначе, Сакър явно е намерил начин да влиза и да излиза от Тауър, когато си поиска — господарят ми се изправи. — Но хайде, ела да видим какво са открили нашите приятели.

Всъщност се оказа, че няма кой знае какво за гледане, но после се намеси старият Шалот. О, да, едно от големите предимства на това да си мошеник е, че лесно можеш да откриваш скривалищата на другите мошеници. Е, съдебните пристави бяха намерили разни книги с рецепти за приготвяне на лекарства, еликсири и дори един наръчник по черна магия, но нищо, което да докаже, че Куиксилвър действително е бил Грийн или че е имал пръст в някакви зловещи събития, случили се в Тауър. Но когато аз се появих, това бързо се промени. Разбирате ли, хората винаги крият нещата си на едно и също място и освен това по някаква незнайна причина си въобразяват, че спалните им са най-безопасното място на света. (Между другото, малкият ми капелан също смята така. О, да, много добре знам, че проклетникът е местил грамадното ми легло с балдахин! За негово съжаление обаче, там няма нищо! С течение на годините се научих никога да не крия нещата си в спалнята.)

Куиксилвър обаче не беше такъв късметлия. Въпреки че неговата спалня вече беше претършувана, аз отидох малко по-надалеч и отместих леглото му встрани. После се проснах по очи и без да обръщам внимание на кикота на съдебните пристави, заопипвах пода за някоя разхлабена дъска. Е, такава нямаше, така че прехвърлих вниманието си върху самото легло. Лицевата дъска и колоните изглеждаха солидни, но отзад на дюшека открих таен джоб. Бръкнах в него и извадих от там пачка документи. Господарят ми веднага нареди на останалите да излязат от стаята, а после отнесе книжата до прозореца, за да ги разгледа. Веленът беше пожълтял от старост, а мастилото беше избледняло. Един от документите беше любовно писмо до Грийн, вероятно от някоя отдавна мъртва любовница. Друг представляваше договор между Робърт Бракънбъри, управител на Тауър, и Едуард Грийн, дворцов служител, от януари 1484 година. Третият документ беше много по-вълнуващ — карта на Тауър или поне на стените му, на която бяха отбелязани всички врати и портички. Бенджамин я разгледа и видимо се развълнува.