Пол Дохърти - Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

На следващата сутрин станахме рано и отпочиналите ни коне бързо ни върнаха в града. Докато прекосявахме Лондонския мост, Пелтър предположи, че шпионите му може вече да са научили нещо за Куиксилвър, и ни попита дали не искаме да го придружим до общината. Бенджамин, който, разбира се, беше готов на всичко, за да прекара още малко време с Миранда, веднага се съгласи. Влюбените гълъбчета бяха започнали да си говорят още на тръгване от кръчмата и независимо че вече едва си проправяхме път през оживените и смрадливи лондонски улички, явно нямаха намерение да спрат. Възползвайки се от хубавото време и от утихването на потната треска, търговците бяха разпънали сергиите си и с цяло гърло хвалеха стоката си. Изобщо градът се беше върнал към живота, така че из входовете на уличките и по праговете на кръчмите се тълпеше каква ли не измет, а от канавките се носеше обичайната смрад. Аз се огледах наоколо, попивайки познатите гледки и миризми, и изведнъж ми стана безпощадно ясно, че Куиксилвър не може да не се е върнал в естествената си среда — престъпния свят на Лондон. Когато стигнахме до общината, Пелтър слезе от коня си и ни каза да го изчакаме отвън. Аз, естествено, веднага се възползвах от отсъствието му, за да пофлиртувам с Миранда, но опитите ми бяха напълно безполезни, пък и помощник-шерифът почти веднага се върна, последван от някакъв як съдебен пристав.

— Можем да оставим конете тук — заяви той. — Хората ми са открили Куиксилвър!

Да чуя тази новина беше такова щастие за мен, че на устните ми тутакси разцъфна усмивка, сърцето ми подскочи от радост, а кръвта в жилите ми запя! Въобще перспективата да видя стария си приятел и да го хвана за врата, така ме сгря, че за известно време дори забравих за разочарованието си от безразличието на Миранда. През цялото време, докато вървяхме към Чартърхаус, не спирах да си представям какво ще му сторя. „Кои нокти да му изтръгна първо — питах се, — тези от пръстите на ръцете или тези от пръстите на краката?“ Междувременно Пелтър нареди на Миранда да се прибира вкъщи, но, разбира се, тя не се подчини. Не че възрази на баща си, о, не — прелестната девойка просто се усмихна, примигна с удивителните си очи и — като много други жени — се престори, че не го е чула. Помощник-шерифът я изгледа сърдито, но в отговор получи само една ослепителна усмивка, така че Миранда продължи с нас.

Докато напредвахме, съдебният пристав шепнешком ни обясни, че според слуховете, носещи се сред мошениците и престъпниците Куиксилвър се подвизавал в някаква малка къщичка на Бийч Лейн между Ред Крос Стрийт и Уайт Крос Стрийт, точно срещу кръчмата „Рамзи“.

— Мошеникът твърди, че е открил лек срещу потната треска — промърмори съдебният пристав, — и търговията му върви по мед и масло.

— Естествено — кимнах аз. — Сега, след като проклетата болест вече я няма, нищо чудно дори да си припише заслугите за прогонването й. Ти обаче не си говорил лично с него, нали?

Мъжът се ухили, оголвайки изпочупените си и пожълтели зъби.

— Мастър Шалот, нима мислиш, че съдебните пристави са толкова глупави? Ако Куиксилвър подозираше, че му готвим капан, до залез-слънце вече щеше да е в Дувър.

Аз поздравих съдебния пристав за проявената съобразителност и пъхнах в ръката му една монета. Най-накрая стигнахме до ъгъла на Бийч Лейн. Уличката беше чиста и спретната, а постройките от двете й страни — сгушени зад грамадни букове 35 35 Оттук и името на улицата — beech (англ.) — бук. — Б.пр. , чиито клони се преплитаха и така оформяха естествен свод. Тихо и спокойно място, изпълнено с благоухание, където къщите бяха красиво боядисани в черно и бяло, прозорците бяха остъклени, вратите стояха идеално прави, а покритите с червени плочи покриви проблясваха на слънцето. Табелата и дървените части на „Рамзи“ пък бяха прясно боядисани и изобщо по всичко личеше, че кръчмата процъфтява. Хората на шерифа се бяха разположили в ухаещия на билки салон, наливаха се с ейл и бира и държаха къщата отсреща под око. Когато ги видя, Пелтър се накани да ги наругае, задето пилеят общинските пари, но Бенджамин се намеси. Той беше напълно наясно с омразата ми към стария ми приятел, така че обеща да плати на мъжете дори по-щедро, ако се окажеше, че доктор Куиксилвър си е у дома.

— Не знаем дали си е у дома — рече един от тях. — Снощи си беше, но на сутринта при него дойде някаква висока дама с воал върху лицето.

— Сигурно й е трябвал лек срещу шарка! — възкликна друг.