Пол Дохърти - Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

— Как лети времето! — прошепна той. — Спомням си как легионите на Клавдий се опитаха да прегазят тази река, когато Лондон все още беше само една блатиста пустош…

Погледнах го. От време на време Агрипа ненадейно се изпускаше и започваше да говори за събития отпреди стотици години, сякаш се бяха случили същата сутрин.

— Разбира се, платиха си скъпо и прескъпо — продължи докторът. — Реката почервеня от кръв, а трупове по бреговете бяха толкова много, че напомняха на купчини цепеници в барака за дърва — той отново си сложи шапката и ме погледна изпод вежди. — Това ще се случи отново — заяви Агрипа, посочвайки към коловете, стърчащи от Лондонския мост, над които се носеха гарвани и врани, готови да се разкъсат едни други заради отсечените глави на изменниците. — Ще дойде време, когато всички тези ужаси ще се повторят.

— И това време може да е по-скоро, отколкото си мислим — отбеляза сухо Бенджамин.

— Защо? Какво има? — попитах аз.

— Покажи му, Агрипа.

И така, добрият доктор бръкна в кесията си и извади от там един малък пергаментов свитък.

— Прочети това, Роджър.

Аз развързах алената панделка и любопитно се взрях в изящните букви, изписани със синьо-зелено мастило. Първите думи ме разсмяха.

До Хенри Тюдор, наричащ себе си „крал“. Ние, Едуард, по Божията милост крал на Англия, Ирландия, Шотландия и Уелс, изобличаваме гореспоменатия като изменник, узурпатор и син на узурпатор, незаконно присвоил си короната и скиптъра на баща ни.

— Какво, за Бога, е това? — възкликнах аз, вдигайки поглед.

— Продължавай да четеш.

Вече на всички им е ясно какво наказание ти е отредил Господ за това престъпление — продължаваше писмото. — Онова, което притежаваш, никога няма да премине в ръцете на твой син. Разбира се, ние намираме това наказание за напълно достатъчно, така че с радост изчакваме Божията намеса. При всички положения, дотогава владенията ни имат нужда от управител и ти си точно такъв. В този смисъл, настояваме да ни предадеш хиляда златни крони на западния вход на катедралата „Сейнт Пол“. Златото трябва да бъде доставено на уреченото място по време на вечернята на празника на свети Доминик 18 18 Чества се на 8 август. — Б.пр. . В противен случай на празника на света Клара 19 19 Чества се на 11 август. — Б.пр. на кръста на „Сейнт Пол“ ще бъде забита прокламация, огласяваща твоя позор. Не пренебрегвай това предупреждение!

— Лондон е пълен с ненормалници! — заявих, хвърляйки парчето пергамент обратно на Агрипа.

— Погледни долната част на писмото — настоя добрият доктор, връщайки ми свитъка.

Аз изпълних заръката му и зяпнах от почуда. Както може би знаете, когато едно писмо е подписано и запечатано от краля, то носи както личния печат на негово величество, който обикновено е зелен, така и държавния печат, който е червен и се полага от лорд-канцлера. Писмото, което държах в ръцете си, беше точно такова с тази разлика, че печатите не бяха на Хенри VIII, а на Едуард V!

— Невъзможно! — прошепнах аз. — Печатите вероятно са фалшификати.

Агрипа поклати глава.

— Не, не са. Писмото е написано на най-скъпия велен, който може да се купи в Лондон, мастилото е от онова, което се ползва в кралската канцелария, същото важи и за восъка.

— Но Едуард Пети е мъртъв! — заявих. — Умрял е в Тауър преди цели четирийсет години!

Бенджамин погледна към грамадната венецианска галера, която се отдели от кея и с помощта на множеството си весла се отправи към открито море. Около нея по вълните все още се люшкаха цял куп леки лодки, сякаш рибарите и бедните лондонски моряци отчаяно се опитваха да се съизмерят с величествения кораб, преди да си е заминал.

— Сигурно е станала някаква грешка — каза Бенджамин бавно. — На девети април 1483 година Едуард Четвърти е умрял край брега на Темза, където ловял риба — той се усмихна и вдигна рамене. — Е, поне там е изгубил свяст, след което е бил отнесен в един от дворците си, където вече наистина е умрял. След себе си кралят оставил двама синове — Едуард, единайсетгодишен, и Ричард, седемгодишен. Регентството било поето от чичо им Ричард, херцога на Йорк, който обаче, както знаете, узурпирал трона и затворил племенниците си в Тауър, откъдето по-късно те изчезнали. Две години по-късно, през август 1485 година, Ричард Трети бил победен и убит от бащата на настоящия крал при Бозуърт. Всички доказателства сочат, че двамата млади принцове са били или отровени, или убити и телата им са били погребани в Тауър или напъхани в чували, пълни с камъни, и изхвърлени в Темза — господарят ми потупа писмото. — Според този документ обаче принц Едуард е оцелял, притежава свои собствени печати и планира да влезе в противоборство с краля ни.