Пол Дохърти - Пеещата галерия

Гонт по принцип не се страхуваше от нищо, но мълчаливият му племенник с неговите смъртнобледи страни определено го притесняваше. Херцогът имаше чувството, че необикновено зрелите очи върху това иначе детско лице могат някак си да проникнат в ума му и да разкрият най-съкровените му мисли. Членовете на Камарата на общините също щяха да го наблюдават, а Гонт беше проявил небрежност. Беше се опитал да изкара малко пари и ако някой се поразровеше, нямаше да му бъде трудно да намери доказателства за това. „Синовете на богаташа“ го държаха в ръцете си. Тайните, които пазеха обаче, не биваше да излизат наяве.

Гонт се размърда в стола си. От какво точно се боеше? Демоните от личния му ад се разбудиха и се надигнаха от черната яма на паметта му. Убийство! Той се огледа наоколо. Дългата стая беше празна; единствено сенки танцуваха по покритите с гоблени стени. Убиец! Обвинението сякаш изскочи от пламъците, при което херцогът се обля в студена пот. После той жадно отпи от чашата си с вино, надявайки се гъстите изпарения на кървавочервеното питие да удавят демоните.

Гонт имаше всички основания да се безпокои. В крайна сметка убийството не беше нещо ново за Лондон. То бродеше по улиците и шареше със слепите си като нощта очи в търсене на поредната си жертва. Убийството притичваше по покритите с изпражнения улички на Съдърк, прокрадваше се като студена мъгла през полуотворените врати на горещите и спарени кръчми, заставаше отстрани и безстрастно наблюдаваше как посетителите им се намушкват един друг до смърт. Убийството се спотайваше в мърлявата аптека, откъдето можеха да се купят отрови като мишеморка, диамантен прах, беладона и арсеник. Понякога убийството се прехвърляше през градските стени и се промъкваше по тъмните пътеки зад Тауър, но тази нощ си беше набелязало по-примамлива плячка и се беше разположило в къщата на сър Томас Спрингал на улица Странд — същински палат с покрит с плочи покрив, черна дървения, искрящо бяла мазилка и прясно боядисана табела, на която беше изобразен гербът на златаря.

В самата къща цареше тишина. От огъня в обширния салон беше останала само купчина пукащи въглени и тлееща пепел. Свещите отдавна бяха угасени, но въпреки това във въздуха все още се носеше сладкото ухание на восък. Тежките златоткани гоблени по стените се поклащаха от нощния ветрец, който проникваше през пролуките между рамките на прозорците. Върху солидната маса, покрита с бяла ленена покривка, която проблясваше на все по-слабата светлина от огъня, се забелязваха останките от пиршество. Сребърните чинии бяха раздигнати, но подносите си стояха и върху тях можеха да се видят остатъци от фрикасе и овнешко печено, както и костите от изядените гъски, фазани и пилета. До подносите имаше множество дълбоки чаши, по чиито дъна беше останала утайка от малвазия, бордо и херес. В момента по масата се разхождаше тлъст плъх с дълга опашка и светнали червени очи, който така се беше натъпкал, че едва успя да изцвърка, когато рижата домашна котка скочи върху му и стисна подутото му тяло между зъбите си. Кучето, което спеше малко по-нататък в салона, чу звука и се размърда, мързеливо вдигайки рошавата си глава.

Слугите, напълнили търбусите си с останките от господарската трапеза, продължиха да хъркат под стълбите, замаяни от виното, което бяха погълнали. В една от стаите, захапала края на полата си, лежеше домашна прислужничка и мълчаливо се гърчеше под пронизващите слабини на един млад коняр. Всъщност дори да изпуснеше някой вик, момичето нямаше от какво да се притеснява — широкото стълбище над стаята беше пусто; пуста беше и облицованата с ламперия галерия, която водеше до господарските спални. В една от тях, под синьо-червен балдахин, се мятаха мъж и жена с преплетени тела и блеснала от пот кожа. Сребърен свещник, поставен върху маса, покрита с червени и бели плочки, изпълваше стаята със златиста светлина, която се отразяваше в сребърните нишки на гоблените по стените, както и в скъпите копринени и дантелени дрехи, пръснати по пода По-нататък по галерията, в спалнята на сър Томас Спрингал, господаря на дома, убийството изпълзя от призрачното си ъгълче. Сър Томас не го очакваше. О, не! Той не вярваше в думите от погребалната литургия, според които и насред живота сме в смъртта. Подобно на богаташа от Светото писание 2 2 От Лука свето Евангелие, 12:16-21. — Б.пр. , Спрингал планираше да разруши старите си житници и да си построи по-големи, за да събере там всичките си блага. Сър Томас лежеше между копринените си завивки, поръбени със златна нишка, и се наслаждаваше на състоятелността си. Той беше доволен, че старият крал е мъртъв и че на трона е седнало едно малко момче.