– Разкажи на сър Джон останалото.
– Преди четири дни... – започна съседът, дребен мъж, увит в няколко пласта дрехи.
Кранстън виждаше само чифт уплашени очи и сополив нос над шала.
– По-високо! – изрева той. – Махни шала от устата си.
– Преди четири дни – продължи мъжът, подчинявайки се незабавно на сър Джон – видяхме Роджър да излиза оттук с вързоп вещи на гърба. Мислехме, че бяга, но той отишъл при един съсед, Хамо готвача, казал му, че тръгва да търси господаря си Саймън и му дал ключа, за в случай, че Уиксфорд се върне внезапно. Снощи – продължи той, покашляйки се, за да прочисти гърлото си – друг кръчмар, Франсис Богет, дошъл да прибере дълга си от мастър Саймън.
– Давай, давай! – прекъсна го Кранстън.
– Богет влязъл в къщата – намеси се съветникът, – но не открил и следа от Саймън или слугата му, затова си взел три бъчви бира срещу дълга.
– Как е влязъл? – рязко попита Кранстън.
– Готвачът Хамо му дал ключа.
Сър Джон стисна устни.
– Богет да бъде глобен пет пенса за влизане в чужда къща, а готвачът – два пенса като негов съучастник – той погледна гневно съветника. – Носиш ли ключа?
Венабълс кимна. Кранстън щракна с пръсти и съветникът му го подаде. Коронерът се изправи в цял ръст.
– Като коронер на този град – заяви той тържествено, – предвид загадъчните събития, за които бях уведомен, преценявам като законно влизането ни в тази къща, за да потърсим истината. Мастър съветник, вие ще ме придружите.
Последва нова суматоха, когато Венабълс поиска огниво от един от спътниците си. Сър Джон отключи вратата и влезе в студения мрак на кръчмата. Миришеше на плесен и мръсотия. Блъскаха се в бурета, столове и маси, докато Венабълс запали две факли и подаде едната на Кранстън. Обиколиха всички помещения, после се качиха горе, където откриха, че двете стаи са претърсени – имаше сандъци и ковчежета със счупени или отворени капаци, но труп нямаше.
– Знаеш ли какво търсим? – промърмори Кранстън.
Венабълс кимна.
– Но засега го няма, сър Джон.
– Има ли изба?
Съветникът поведе Кранстън надолу. Претърсиха тъмната кръчма, докато откриха капак, който Венабълс отвори. Двамата мъже предпазливо слязоха по дървените стълби. Избата представляваше правоъгълно помещение с подвижна врата в другия край, през която каруцарите да вкарват буретата. Кранстън каза на Венабълс да не мърда и внимателно мина през избата, едрата му фигура изглеждаше гротескно в слабата светлина на премигващите факли. Той спря в другия край, наведе факлата и погледна зад три големи бъчви за вино. От светлината паяжините по тях заблестяха като златна дантела. Кранстън се наведе и опипа лепкавия предмет, който беше забелязал. Вдигна ръката си на светлината и погледна кръвта, която беше полепнала по пръстите му. Бръкна още по-навътре зад бъчвите и затършува.
– Сър Джон! – извика съветникът. – Наред ли е всичко?
– Доколкото може да се очаква, мастър Венабълс. Открих кръчмаря или поне част от него.
Кранстън извади отрязаната глава и я вдигна, сякаш беше палачът на Тауър. Съветникът хвърли един поглед на посинялото лице, полузатворените очи, отпуснатата окървавена уста и неравните остатъци от врата, седна върху каменните плочи и повърна. Кранстън остави главата и се върна, изтривайки пръсти в плесенясалата стена. Докато минаваше, той потупа леко Венабълс по рамото.
– Пийни си кларет, добри ми съветнико, той успокоява стомаха и подсилва сърцето – той спря и се върна крачка назад.
– След това нареди да арестуват Роджър Дроксфорд. Обяви го за престъпник и предложи... – Кранстън присви очи. – Предложи десет лири награда за главата му, жив или мъртъв. Накарай да запечатат къщата и в случай, че не се появи завещание или някой самопровъзгласил се наследник, градският съвет ще може да забогатее малко.
Той се качи по стълбите, мина през кръчмата, излезе в лютия студ на улицата и обяви:
– Открих кръчмаря. Убит. Мисля, че добрият съветник ще има нужда от помощта ви, за да събере тялото.
После, с ръка върху дългата си уелска кама, сър Джон пое обратно по заледените улици и алеи. Зави по Мърсъри Лейн и изпъшка, когато леденият вятър го остави без дъх.
– О, лято! – изстена той. – С туфи цветя, с красива и тучна трева!
– Ателстан трябваше да е тук и да ми помага – промърмори той. – Ако не с обезглавените трупове, то поне да ме крепи по леда.
Тръгна по Чийпсайд. Тъмна фигура изникна от сенките и се насочи към него. Кранстън извади камата наполовина.
Читать дальше