Пол Дохърти - Домът на Червения убиец

– Колко е спокойно – прошепна той, докато се връщаше при спътниците си.

Колбрук се усмихна гордо.

– Преди да тръгнем от залата, накарах прислужниците да подготвят мястото – заяви той и се огледа. – Заради някаква хитрост на архитектите, дебелината на камъка или мястото му в Тауър, но в този параклис винаги е топло.

– Имам нужда да се подкрепя – тържествено обяви Кранстън. – Изкачих много стълби, оглеждах ужасен труп, едва се крепих по леда, достатъчно! Мастър помощник, изглеждаш добър човек. Събери останалите тук и тъй като наближава Коледа, донеси кана кларет за мен и писаря ми.

Колбрук се съгласи и забърза навън, но първо заедно с Ателстан наредиха столовете в параклиса в голям полукръг. Когато той излезе, Ателстан донесе полирана маса от ризницата и подреди върху нея пера, мастилница и пергамент. Постара се да затопли мастилото над мангала, за да пише чисто и ясно. Кранстън си седеше, отметнал наметалото си, и се наслаждаваше на ароматната топлина. Ателстан го огледа внимателно.

– Сър Джон – каза той тихо, – внимавай с виното. – Пи много и си уморен.

– Разкарай се, Ателстан! – гневно изфъфли Кранстън. – Ще пия колкото си искам!

Ателстан затвори очи и тихичко прошепна молитва за помощ. Досега сър Джон се беше държал прилично, но виното в корема му можеше да извади наяве дявола в сърцето му и само Бог знаеше каква беля можеше да стане тогава. Колбрук се върна. Зад него, за ужас на Ателстан, слуга носеше голяма кана кларет и два дълбоки бокала. Кранстън грабна каната като умиращ от жажда и изпи две пълни чаши, докато близките на коменданта на Тауър влизаха в параклиса и сядаха на столовете. Накрая Кранстън затвори очи, оригна се шумно и обяви, че е доволен. Неохотно отзовалите се на поканата му гледаха невярващо червеното лице на кралския коронер, който се беше отпуснал на стола срещу тях. Ателстан се разкъсваше между гнева и възхищението. Нещо беше разстроило Кранстън, но само Бог знаеше какво е то. И все пак способността на Кранстън да пресуши виното от цяло лозе, без да изгуби ума си, винаги беше удивлявала доминиканеца.

Доминиканецът бързо огледа събралите се. Двамата хоспиталиери излъчваха надменност и пренебрежение. Филипа се беше вкопчила още по-здраво във вече подпийналия си годеник, който се усмихна благосклонно на Кранстън. Слугата Растани изглеждаше неспокоен и уплашен от огромния кръст, който висеше на една от гредите над него и Ателстан се запита дали искрено е приел християнската вяра. Сър Фулк изглеждаше отегчен и сякаш искаше да приключи по-бързо с тези уморителни процедури, докато капеланът дори не се опитваше да прикрие гнева си, задето е бил призован толкова грубо.

– Благодаря ви – започна любезно Ателстан, – че дойдохте тук. Мистрес Филипа, моля да приемеш съболезнованията ни за внезапната и ужасна загуба на баща ти. – Свещеникът повъртя перото между пръстите си. – Вече се запознахме с подробностите около смъртта му.

– Убийство! – Филипа се приведе напред, пищните ѝ гърди се издуваха под коравата коприна на роклята. – Убийство, братко! Баща ми е бил убит!

– Да, да, така е – изфъфли Кранстън. – Но от кого? Защо и как? – той се поизправи и размаха пиянски пръст. – Не се тревожи, мистрес! Ще намерим убиеца и последният му танц ще бъде на бесилката в Тайбърн.

– Баща ти – намеси се Ателстан – е изглеждал много уплашен, мистрес Филипа. Преместил се е от обичайното си жилище и се е затворил в северния бастион. Защо? Какво го е уплашило?

Всички притихнаха необичайно, напрегнати от опитите на външен човек да проникне в сърцето на тайните им.

– Зададох въпрос – спокойно повтори Ателстан. – От какво се е уплашил толкова сър Ралф, че се е заключил в една стая, удвоил е надницата на пазачите си и е настоявал да претърсват посетителите му? Кой може да е искал толкова смъртта му, че е прекосил замръзналия ров в мрака, изкатерил се е по стената на кулата и е влязъл в охранявана стая, за да извърши зловещо среднощно убийство?

– Бунтовниците! – обади се Колбрук. – Предателите са искали да премахнат човека, който би защитавал младия крал до последна капка кръв!

– Глупости! – отсече Ателстан. – Негова светлост регентът Джон Гонт ще назначи заместник, който не е по-малко лоялен, както сам казахте, мастър Колбрук.

– Баща ми беше изключителен човек! – избухна Филипа.

– Мистрес – Ателстан улови и задържа насълзения ѝ поглед, – Бог знае, че баща ти е бил изключителен и в живота, и в тайните си. Ти знаеш някои от тях, защо не ги споделиш с нас?