Николай Пенчев - Убий императора

Писарят вдигна рамена.

– Не очаквам да ме разбереш, Еспор, но решението ми е окончателно. Надявам се, че няма да ме съдите строго, господарю?

Борис въздъхна, стана и отново сложи ръка върху рамото на Климент, а след това го прегърна.

– Страхувах се, че ще стане така – каза владетелят. – Загубих Дукум, сега губя и теб. Сърцето ми кърви. Но трябва да ме разбереш и да ми простиш. Освен за приятелите си, трябва да мисля и за всички останали българи... Не може ли да размислиш?

– Няма какво да бъде прощавано – отговори Климент, чиито очи също се навлажниха. – Разделяме се като приятели, но няма над какво да мисля. Решил съм окончателно!

Борис кимна, прегърна отново Климент и каза:

– Щом искаш да се оттеглиш – направи го, няма да те спирам. Но бъди сигурен, че вратите на този дворец винаги ще бъдат отворени за теб!

– Благодаря, господарю! – писарят коленичи и целуна ръката на владетеля. – Винаги сте били толкова добър с мен.

След което стана, поклони се сдържано и с твърда крачка напусна залата. Излезе от двореца, загърна се по-плътно в наметката си и погледна небосвода. Ширналото се пред него небе, пълно със звезди и възможности, с мечти и желания, които може би щяха да се сбъднат. Небе, под което на по-малко от ден езда го чакаше Ирина, чакаше го имението им, чакаше го новият му живот.

Щастлива усмивка озари лицето на писаря и той неусетно ускори крачка, нямащ търпение да стигне до бъдещето си.

Зад дебелата врата Еспор учудено гледаше княза.

– И го оставихте просто така да си тръгне? – не можеше да повярва той.

– Беше необходимо – тихо му отговори Борис. – Но съм сигурен, че той ще се върне!

Историята, разказана в този роман, почива на действителни събития и факти. Василий наистина е бил пленник в България, като при завръщането си във Византия поради огромната си сила се прославя като борец. Забелязан е на арената от Михаил, който го издига. Двамата се сближават много и Михаил го прави първо началник на имперските конюшни, а след това и свой съимператор. Василий убива Варда по време на поход в остров Крит след взаимно отправени обвинения в предателство. Около година по-късно, през нощта на 23 срещу 24 септември 856 г., убива и Михаил и се провъзгласява за единствен император.

Любовните взаимоотношения във византийския двор са описани точно. В края на живота си Михаил се развежда с жена си Евдокия Декаполитиса и се жени за любовницата си Евдокия Ингирина. Малко след това е убит, Василий взима жена си обратно. Скоро след това императрицата ражда Лъв, който по-късно става император под името Лъв VI. Има множество спекулации по темата дали Лъв е син на Василий или на Михаил.

Константинопол наистина е бил чуден град, в който са били събрани всички чудеса на света. Той буквално е преливал от свещени реликви, като всички, описани в този роман, действително са съществували, а освен тях е имало и още много други. Началото на събирането им е поставено от майката на Константин Велики – Елена.

Що се отнася до българо-византийските отношения, факт е, че по време на царуването на император Василий между двете страни съществуват мирни отношения. Пак тогава и то съвсем скоро след възкачването му на престола, на църковен събор, ръководен и дирижиран от Василий, България получава правото да има самостоятелна църква. Това се обяснява с ловките политически ходове на княз Борис. Тази книга дава друг – криминален прочит на случилото се.

Меса се е наричала главната улица на Константинопол, тръгваща от стената на Теодосий и стигаща до църквата "Света София". – Б. а.

Византийско наименование на окръг. – Б. а.

Вестарий – иконом на императора в Константинопол. – Б. а.

Кападокия - област в Мала Азия. - Б. а.

Стратор – началник на конницата. – Б. а.

Логотет – министър във Византийската империя. – Б. а.

Протостратор – военачалник, генерал. – Б. а.

Севаст – управител на област. – Б. а.

Във Византия е имало партии на зелените и на сините, които тръгват от състезателни отбори, облечени с тези цветове, които се състезават на Хиподрума. – Б. а.

Кесар – втори след императора в управлението, наименованието е преиначено от титлата цезар. – Б. а.