Николай Пенчев: Убий императора

Византиецът плесна с ръце, засмя се като малко дете, но не каза нищо. Явно цялата ситуация го забавляваше чудесно.

– След това е трябвало само да чакаме "гръмотевица" да порази двореца. Бях там заедно с теб. Какво по-добро доказателство, че нямаш нищо общо със ставащото? После отидохме на хълма пред горящия дворец. Ти беше там и чу когато Лъв каза, че усеща някаква миризма и тръгна към пожара. Спомнил си си как страторъг се хвалеше, че може да различи миризмата на гръцкия огън. Не си можел да рискуваш планът ти да пропадне. А и смъртта му ти е вършела чудесна работа, защото още повече е отслабвала Михаил. Варда го нямаше на хълма, но и ти си тръгна. Направи се, че си разстроен от сватбата на бившата си съпруга. Всъщност си влезнал в двора на двореца, издебнал си Лъв и си го убил! Едва ли с било толкова трудно в настаналата суматоха.

Василий примлясна, сякаш искаше да усети по-добре вкуса на виното, и направи гримаса.

– Ами наводнението тази вечер? И него ли съм предизвикал аз?

Писарят кимна.

– Разбира се. И това не е било толкова трудно. Нарочно си избрал цистерната Бона, защото е отдалечена, рядко някой минава покрай нея и което е също много важно, близко е до стените на града. Не знам дали си достатъчно силен за това, или някой ти е помогнал, но си откарал до там голям скален къс. Пренесъл си го вътре и си запушил с него отвора, през който се оттича водата. Внимателно го огледах сред другите отломки. След това е било само въпрос на време Бона да прелее. А случи ли се това, нищо не може да спре водата. Добре си си направил сметката. И изчисленията ти отново са излезли правилни. Стихията е ударила стената, съборила я е и се е изсипала в морето. Предизвикала е обратна вълна и наводнението се е получило повече от убедително. След което си пуснал хората си да създават още по-голяма паника, нападайки мирните граждани. Когато дойдох да те търся за помощ, видях, че краката и дрехите на някои от войниците ти са изпръскани с кал. За жалост не обърнах внимание на това. Ти каза, че току-що се събирате. Откъде беше калта тогава? Кал имаше само около цистерната Бона. Кал имаше само там. И не е само това! Колата, с която сте занесли камъка, е оставила следи там, където е стояла. Същата кола, която видях в двора ти с кални колела.

– Вече никъде не можеш да намериш добри помощници въздъхна византиецът. Главата му беше ниско наведена към пода, едната му ръка стискаше чашата, другата – дръжката на меча. По устните на Василий се плъзна тънка усмивка. – Но това не доказва нищо, нали, Клименте? Малко кал по краката на хората ми и изцапани колела. Какво толкова?

– Мисля, че доказва – отвърна писарят. – Прекалено много съвпадения, Василий! А освен това има и още.

– Нима? – този път византиецът изправи глава и се изсмя с цяло гърло. Смехът му прозвуча, зловещо в тишината. Стреснати, някои от конете се събудиха и започнаха да пръхтят. – Какво още можеш да докажеш?

– Искаш ли да ти разкажа какво точно е станало? Първо, си убил Евматий. Знаел си къде да го намериш, знаел си, че няма да заподозре нищо нередно, когато се появиш при него в късния час. Все пак ти си началникът на конюшните на Михаил, един от "стълбовете на империята". Отишъл си, почукал си, Евматий ти е отворил и ти си го убил. Било е съвсем лесно. Но си допуснал грешка. Ударил си го прекалено силно и от удара ти вестарият е отлетял назад. Само ти си достатъчно силен, за да се случи подобно нещо. Това обяснява защо капките кръв са до вратата, а трупът е чак в средата на стаята. Не си преценил силата си, а вероятно и не си обърнал внимание на това, което е станало.

– Може да е залитнал назад, да се е препънал и да е паднал. Или да не е умрял веднага.

– Наистина е залитнал назад от удара, но понеже е бил много силен, е направил поне три, а не една, крачки назад. Затова е паднал чак в средата на помещението. Главата му е сочела към вратата. Няма как да е станало, ако просто е залитнал. А и ударът е бил точно в сърцето. Убил си го на място! Невъзможно е Евматий да се е разхождал из стаята.

Византиецът не отговори.

– След като си убил Евматий, си се справил и с логотета Мануил – разгорещено продължи писарят. – Видях записите му. В тях фигурира и твоето име. Взимал си пари от Мануил и си бил наясно с какво се занимава. Знаел си за това, че Петрон е сериозно задлъжнял. Всъщност това не е било тайна за никого. Взел си разписките му. Така успя да ме насочиш в желаната от теб посока. Наистина много хитро. Изчислил си всичко съвсем точно. Съвсем подходящо за името, което си си избрал. Наел си едноокия Фидипид и бандата му, както и спартария Стилихон. Освен при Варда, той е служил и при теб. Накарал си едноокия да убие Дукум, защото кавханът по някакъв начин е разбрал плановете ти. След това се опита да убиеш и мен, но като не успя, направи всичко по силите си, за да не ме изпускаш от поглед. Дори ме помоли да разследвам убийствата, които сам извършваше. С един удар – два заека – хем ме държиш под око, хем ме насочваш така, че да обвиня Варда и брат му и да отстраня и последната пречка по пътя ти. Знаеш ли – Климент въздъхна, – трябваше да те заподозра още като ме помоли да се заема с разследването. Не трябваше да се оставя да ме заблудиш. Как не вярваш на никого другиго и няма на кого да се довериш. Но няма да крия – изигра ролята си безупречно и аз ти повярвах. Наистина трябваше тогава да се сетя. Преди да дойда в прочутия ви град, в Плиска трябваше да разреша точно такъв случай – клисарят на Голямата базилика открадна златния бокал на Борис, след което дойде да иска от мен да разследвам престъплението, за да отклони подозрението от себе си. Наистина се провалих! – Климент стисна устни от разочарование и огорчение. – А ти ме направи на глупак!