Николай Пенчев: Сборник "Старобългарски загадки" - цялата поредица

Дукум ги чакаше прав в кабинета. Освободи с махване на ръка войника и внимателно затвори вратата, преди да заговори.

- Радвам се, че дойде толкова бързо, Клименте!

Писарят сведе глава за поклон и зачака да разбере за какво са го извикали.

- Миналата нощ - започна Дукум - във Външния град, близо до Южната порта, е бил убит християнският свещеник Закарий. Той е водел проповед в тайна подземна черква, останала от времето, когато християните са били преследвани.

Кавханът замълча за момент и изчака Климент да потвърди с кимване, че е наясно с промените в политиката напоследък.

- Закарий е бил съсечен с меч. Няма нищо откраднато. Никой не е видял убиеца. Никой не го е чул. Трупът е намерен от пекар, носещ почти всяка сутрин на свещеника пресен хляб и кифли. Той е извикал двама от стражите при Южната врата на крепостта. Дотук ясно ли е?

Климент кимна отново.

- Това е третото убийство на християнски свещеник за последната половин година. Първо имахме един пронизан със стрела в гората - Дукум спря в средата на стаята, вдигна ръка и започна да свива пръсти. - Последва убийство с нож. Закарий е третият. Отначало мислех, че става дума за случайни нападения, но явно съм се лъгал. Новата политика на хана към християните и славяните не харесва на много хора. Притеснявам се, че убийствата не са случайни. Зад тях прозира някакъв умисъл. Искам да разбереш какъв!

- Аз? - Климент не можеше да повярва на ушите си.

- Да! - натърти Дукум. - Искам да разследваш смъртта на Закарий и да разбереш какво се крие зад нея. Дори да е дело на крадец или луд, той трябва да бъде наказан. Предполагам разбираш това?

- Но защо аз? - попита отново Климент.

- Няма кой друг да се справи с тази задача. Това не са обикновени убийства. Тук са замесени вяра, политика и омраза. Имам достатъчно шпиони и доносници, които да ми казват какво се случва в града и около него, но този път никой от тях не знае нищо. Ти си живял в Константинопол, познаваш християните, познаваш писанията им. Знаеш как мислят и те, и враговете им. Трябва да разбереш кой стои зад всичко това, заговор ли е, или на някого му е станало тъжно за отминалите времена. Разбираш ли ме?

- Никога не съм се занимавал с подобни неща досега. Не знам дали ще се справя - опита да протестира Климент.

- Трябва да се справиш! - Дукум наля вино в широки медни чаши с дръжки от двете страни, подаде едната на писаря, покани го с жест да седне и самият той се настани от другата страна на масата. Свали от безимения си пръст малък златен пръстен със зелен камък и герб и го подаде на писаря. - Достатъчно е да покажеш това и да кажеш, че изпълняваш задача по моя поръчка. Ако някой отказва да ти сътрудничи, просто ела и ми кажи.

Климент протегна ръка, взе пръстена и го сложи на ръката си. Беше му малко голям, но знаеше, че ще свикне. Почувства се Странно: носеше знака на втория по власт човек в държавата.

- Добре - каза той. - Ще направя всичко по силите си.

Дукум кимна.

- Искате да разбера дали убийствата са свързани помежду си и кой стои зад тях. Дали някой не крои заговор и срещу кого. За да ми поставяте подобна задача, значи подозирате нещо, нали?

Дукум въздъхна и стана от стола. Заразхожда се между няколкото запалени мангала, осветяващи помещението.

- Вече ти казах - започна той, - мнозина от българските родове не харесват правата, дадени от Борис на християните. Но дали те стоят зад убийствата? И защо? С признаването на новата религия за равноправна ханът се опитва да се изплъзне от опеката на боилския съвет. Много хора ще загубят властта си в този случай. И това не им харесва. Останалите също се чувстват заплашени.

- Но в съвета има само българи.

- Имаше. Преди две седмици ханът включи в него и няколко славяни. Както можеш да се досетиш, те са християни.

- Разбирам - сведе глава Климент. - Българи срещу славяни. Ханът, Тангра здраве да му дава, чертае нова политика, която е заплаха за едни и възможност за други. Тук религията е просто начин да се стигне до властта и да се използва.

- Или да се изгуби, Клименте! Или властта да се изгуби! Боилите усещат накъде духа вятърът и едва ли ще позволят да ги пренебрегнат просто така. Кучето хапе най-лошо, когато е притиснато в ъгъла!

- Дано не ухапе първо мен - пошегува се Климент и се загледа замислено в зеления камък, даден му от Дукум.

- Ако си предпазлив, няма да те ухапе! Но внимавай къде ходиш, като се стъмни - засмя се Дукум и разпери ръце. - Има и друго. И то е още по-лошо. Не мога да се отърся от мисълта, че зад всичко това стои дългата ръка на Константинопол. Дали византийците не се възползват от проблемите ни? Теодора е хитра...