Пол Дохърти - Нощна сянка

Корбет замълча. Лицето на мастър Бенедикт беше станало още по-бледо. Капеланът се взираше безизразно в пламъците, връхлетян от спомените си.

— И вие като всички останали — продължи Корбет — сте били потресен от яростното и безмилостно нападение на Скроуп. Това определено не е влизало в плановете ви. Не сте предполагали, че един феодален владетел би могъл извърши такова коварно нападение и да избие всички по зазоряване. Не сте били там, за да предупредите другарите си, че Скроуп ги е осъдил на смърт. Той обаче е нямал избор. Стенописът и Льо Риш сериозно са го уплашили. О, да — Скроуп не само е искал да се добере до съкровището на крадеца в Мордерн, но и се е тревожел, че Льо Риш може да се е раздрънкал пред Свободните братя за уговорката си с кмета на града и господаря на имението. Нищо чудно, че така жестоко е запушил устата на Свободните братя. Както и да е, двамата със съучастницата ви, домина Маргарет, сте били поразени от събитията и сте се почувствали виновни за ужасния край, сполетял другарите ви. Домина Маргарет знаела за предупредителните писма, които брат й бил получил от тамплиерите, и на свой ред започнала чрез вас да му изпраща заплахи от името на двама ви.

Корбет вдигна меха с вино и го метна на Бенедикт. Капеланът го отпуши непохватно и отпи жадно, а после го върна на кралския пратеник.

— Домина Маргарет ви разказала и за Сагитариус, който заплашвал брат й преди години, и двамата сте решили, че е време тайнственият стрелец да се завърне. Бил ви е нужен, първо, за да накажете града, който подкрепил нападението на лорд Скроуп над Свободните братя и, второ, за да убиете самия Скроуп. Набелязали сте жертвите си сред невинните граждани на Мисълам и сте използвали домина Маргарет за прикритие. При убийството на Едбурга и Уилфред например не сте пазели вратата на „Сейнт Алфидж“, а сте се измъкнали, за да извършите ужасното си дело. Времето минавало и двамата с домина Маргарет сте започнали да губите контрол над събитията. Лорд Скроуп избил Свободните братя, обесили Льо Риш, а кралят изпроводил свои пратеници в Мисълам. Чудели сте се какво да правите. Затова вие, мастър Бенедикт, сте посетили отец Томас и сте се представили като Нощна сянка. Поставили сте на лорд Скроуп ултиматум, в който се е съдържало тайно предупреждение. Той, разбира се, е разбрал истинското ви послание — че дните му са преброени. Знаели сте, че господарят на имението няма да се покае за греховете си и вече сте замисляли убийството му. Двамата с домина Маргарет често сте посещавали имението и сте можели лесно да скриете там лък и стрели. Една нощ сте излезли навън и сте убили кучетата на Скроуп. Те също били участвали в нападението над братството, но по-важно е, че чрез убийството им сте премахнали една съществена част от охраната на Скроуп. Как го направихте? Упоихте ли ги първо?

Мастър Бенедикт само се усмихна.

— Грабнали сте лъка и стрелите, които домина Маргарет тайно била внесла в имението, и сте потънали в тъмнината като един истински ловец, какъвто всъщност сте. Изстреляли сте по две стрели във всяко куче. Първата била, за да ги рани и забави, а втората — за да ги убие.

— После дойдохме ние — намеси се Ранулф, — но присъствието ни не ви спря.

— В известен смисъл, мастър Бенедикт — рече Корбет, — дори сте останали доволен от пристигането ни. Телата на другарите ви са се разлагали непогребани, а ние сложихме край на това. Освен това се възползвахте от случая, за да припомните на хората на Скроуп, че Сагитариус е наблизо. Не можахте обаче да се примирите с гледката на горящите трупове. Лично видях как побесняхте. Затова сте решили незабавно да въздадете правосъдие. Разбрали сте, че капитанът на свитата на Скроуп, Робърт де Скот, е в „Медената пита“ и за пореден път сте се промъкнали в лабиринта от тавански стаички над пазарния площад, за да изстреляте оттам смъртоносните си стрели. После сте се заели със самия Скроуп.

Мастър Бенедикт наведе глава и се усмихна. Корбет предположи, че капеланът просто се опитва да прикрие смущението си.

— Домина Маргарет най-после е щяла да получи своето. По това време омразата й към брат й и сянката му Клейпоул вече не знаела граници. Била решена да навреди на кмета. Бунтувала се е срещу претенциите му още преди вашите разкрития. Тъкмо домина Маргарет е взела църковните регистри от „Сейнт Алфидж“, докато брат й е бил в Ако. Така Клейпоул е нямало да може да предяви съдебен иск, дори брат й да умре без наследник. Прав ли съм?