Пол Дохърти - Нощна сянка

— Ами отровата?

— Може да сте откъснали растението от билковата градината в имението, а може и домина Маргарет да ви е дала беладона от лечебницата на манастира. Така или иначе, отровили сте виното в каната и сте сипали от него в тисовата чаша. С тази подла постъпка сте целели подозренията ни да паднат върху лейди Хауиса. После сте излезли през същия прозорец, през който сте влезли, дръпнали сте завесите, затворили сте капаците и сте се върнали по брода.

— Можело е някой да ме види.

— Съмнявам се. Кой би забелязал една тъмна сянка на фона на черната, мразовита нощ? Освен това вие сте били излезли от ролята си на плах капелан и сте действали като изкусен и безмилостен убиец.

— Но ако всичко е станало, както го описвате, капаците на онзи прозорец е трябвало да останат незалостени.

— Домина Маргарет се е погрижила за това. Имала е уговорка с брат си двамата с отец Томас да го посетят на следващата сутрин. Това вероятно е разсеяло съмненията, които лорд Скроуп може да е имал за среднощното ви посещение. Игуменката му е обещала да отиде там сутринта, за да обсъдят някои въпроси, а и за да се посъветват тайно какво да правят по-нататък. Това напълно убедило Скроуп, че вие сте точно този, за когото се представяте — пратеник на преданата му и любяща сестра. Отец Томас е бил само примамка, която да убеди господаря на имението да се съгласи на срещата. Това, разбира се, е само предположение, тъй като истинската цел на игуменката е била да прикрие следите от участието си в жестокото убийство на брат си. Онази сутрин домина Маргарет прекосила езерото с лодка. Вратата била заключена и тя накарала Пениуорт да разбие капаците на най-близкия прозорец. Лодкарят изпълнил молбата й, промъкнал се в убежището и видял ужасната сцена. Бързо отключил вратата и пуснал домина Маргарет вътре. Отец Томас побързал да се погрижи за тялото, а в това време домина Маргарет обиколила убежището, преструвайки се на много разтревожена. Открехнала завесите на онзи прозорец, спуснала решетката и залостила капаците. Не забравяйте, че повечето от свещите били угаснали и в стаята било тъмно. Отец Томас се занимавал с трупа, а Пениуорт стоял на пост пред вратата. Междувременно домина Маргарет е можела да прави каквото си поиска и така убийството било забулено в мистерия. Чак тогава игуменката вдигнала тревога. Към острова се втурнаха цели тълпи хора, които вероятно са заличили всички следи, оставени от тайнствения убиец на Скроуп, ако изобщо е имало такива.

— Най-после сте си отмъстили — заяви Ранулф.

Мастър Бенедикт хвърли убийствен поглед към служителя на Зеления печат. „Ето — заключи наум Корбет, — ако Ранулф не беше тук, този убиец щеше да ме нападне при първи удобен случай.“

— Историята обаче не приключва дотук — отбеляза Корбет. — Домина Маргарет е била увлечена по вас, нали? Хранеше ли надежди за вас двамата, чертаеше ли общото ви бъдеще? Разбира се, не е имала намерение да ви пристане, а просто да се установи в „Сейнт Фрайдсуайд“ заедно със своя капелан и любовник, който е щял да бъде назначен на кралска служба. Такива безумни планове е имала, нали? Те обаче не съвпадали с вашите и в бъдеще игуменката е можела да се превърне в пречка за вас. Искали сте да се махнете оттук, но не сте можели да избягате и да я оставите да свидетелства срещу вас. Затова сте продължили лицемерната си игра и сте накарали домина Маргарет да се престори на много уплашена, сякаш Сагитариус е заплашил и нея. Всъщност вие сте забили онази стрела и сте оставили бележката в манастира, за да отвлечете вниманието от себе си.

— Ами събитията в „Сейнт Алфидж“? — прекъсна го Бенедикт, сякаш беше учител, който не е сигурен дали ученикът му наистина си е научил урока.

Корбет едва сдържа гнева си.

— Ако домина Маргарет наистина се страхуваше промърмори той, — тя никога нямаше да излезе от манастира си. Вие обаче не сте можели да я убиете там — това би повдигнало прекалено много подозрения.

— И?

— Подлъгали сте домина Маргарет, възползвайки се от омразата й към мастър Клейпоул — отвърна Корбет. — Убедили сте я да изпрати онова писмо на доктор Ормсби. Защо точно на него обаче? Не се сещам за друга причина, освен че игуменката е можела да го използва срещу Клейпоул.

— Но защо ни е трябвало да се срещаме с него в „Сейнт Алфидж“? — язвително попита мастър Бенедикт.

— О, това ли? — усмихна се Корбет. — Смятам, че с домина Маргарет сте възнамерявали да обвините Клейпоул. Излъгали сте, че в църквата се крие ключът към всички загадки, а всъщност сте планирали следното: Сагитариус е щял да нападне игуменката и нейния капелан, но е нямало да ги улучи. Малко след това е щял да се появи доктор Ормсби и да ви завари обезумели от страх, а вие сте щели да се закълнете, че тайнственият стрелец е Клейпоул.