Пол Дохърти - Нощна сянка

— Възможно е — рече капеланът, без да вдигне глава. — Домина Маргарет наистина мразеше Клейпоул и ако беше жива, щеше да се разправи с него.

— Първо обаче е трябвало да се заеме с брат си — каза Корбет. — В деня, в който изгорихме мъртъвците в Мордерн, вие сте се върнали в имението, за да вземете пръстена на Гастон от тавата на Спасителя, където го е бил поставил Скроуп — дано Бог му прости това лицемерие. Направи ли сте го, преди да се промъкнете в Мисълам, за да потопите площада в кръв. Втурнали сте се към параклиса на имението, но лейди Хауиса ви е изненадала. Влязла е след вас, изпълнена с ярост към лорд Скроуп, и сред тишината на това място е изповядала на глас тайното си желание да отрови съпруга си с беладона. След това господарката на имението си е тръгнала, отишли сте си и вие. Занесли сте пръстена на домина Маргарет и сте й разказали за признанията, които лейди Хауиса несъзнателно била направила пред вас.

Корбет замълча и се заслуша в слабите шумове, които идваха отвън. Замисли се за дългия списък от злодеяния, за които беше отговорен този човек, и се запита как ще успее да употреби цялата строгост на закона срещу мастър Бенедикт. Първо, разбира се, трябваше да го обвини.

— Лорд Скроуп вече е бил истински уплашен — продължи кралският пратеник. — Домина Маргарет още се е преструвала на предана и любяща сестра и тайно се е срещнала с него. Признавам обаче, че това е само догадка. Направила се е на много загрижена и разтревожена и се е оплакала, че човек вече не може да има вяра на никого и че дори стените имат уши — Корбет сви рамене. — Не й е било трудно да посее зрънцето на съмнението у Скроуп, който по това време е бил преследван както от призраците от миналото, така и от съвсем реални врагове. Домина Маргарет го посъветвала да не се доверява на никого, дори на съпругата си, която, осведомила го игуменката, също желаела смъртта му. Предложила му да се срещнат някъде другаде, за да му разкрие истината зад загадъчните заплахи, които получавал. Уговорили се тя или верният й капелан да мине по тайния брод същата нощ и да го посети в убежището му. Уверила го, че това е най-подходящото място за такива признания, понеже там никой не би могъл да ги види или чуе.

— И според вас лорд Скроуп просто се е съгласил, така ли?

— А защо да не се съгласи? Каква заплаха е можела да представлява за него собствената му вярна сестра или пък нейната пионка, бледият капелан? Един Бог знае какво точно му е предложила домина Маргарет, но така или иначе, Скроуп се е съгласил.

— Но как би могъл някой да премине по този брод през нощта?

— Стига глупости, мастър Бенедикт. Познавате имението като петте си пръста. Прекарали сте там повече от година и домина Маргарет ви е развела навсякъде. Възможно е дори да сте прекосявали езерото неведнъж предварително, за да се упражнявате. Аз самият минах по брода и установих, че никак не е опасно. Задачата е лесно изпълнима и през нощта, ако човек разполага с тояга, въже и фенер.

Мастър Бенедикт хвърли изненадан поглед към кралския пратеник и Корбет забеляза страха в очите му — капеланът явно вече си даваше сметка в какво сериозно положението се намира.

— Какво е можело да ви стресне? Студената вода? Стражата е лагерувала под дърветата далеч от вас, Робърт де Скот вече е пътувал към Ада, а кучетата са били мъртви. Домина Маргарет беше готова да се закълне, че същата нощ сте лежали болен в леглото си. Нищо подобно! Вместо това сте прекосили необезпокояван езерото, приближили сте се откъм гърба на убежището и сте потропали на един от прозорците, каквато е била уговорката. Лорд Скроуп е станал от леглото си, дръпнал е завесите, отворил е капаците на прозореца и ви е пуснал да влезете. Разбира се. Защо един воин като него би се страхувал от благочестивия капелан на сестра си, който не е носел никакво оръжие, а само някаква малка торбичка? Скроуп е седнал в стола си, а вие сте се изправили над него. Били сте напрегнат. Извадили сте камата от торбичката и сте я забили право в сърцето на Скроуп. Хванали сте го неподготвен — господарят на имението не е имал време да реагира и издъхнал за един миг. Забили сте камата до дръжката. Скроуп се е опитал да я хване и изцапал ръцете си с кръв. Вие просто сте стояли и сте гледали, как светлината в очите на врага ви угасва. После сте взели връзката с ключове, окачена на врата му, и сте претършували скъпоценностите му. След това сте върнали връзката на врата му, извадили сте оръжието на убийството от гърдите на жертвата си и сте го заменили с камата от криптата в Уестминстър.