Пол Дохърти - Мистериум

Едуард потропа енергично с пръсти по тапицираната облегалка на креслото си.

— Калугерицата — настойчиво продължи Корбет — провокира този бунт. А също и Стантън и Бландфорд. Накрая, господарю, ти постигна това, което ти трябваше: пълно унищожение на двете най-страшни лондонски банди. Но Калугерицата трябва да плати за това, което направи, също както и Стантън, и Бландфорд.

— Калугерицата ще бъде освободен — рязко каза кралят — и възстановен на поста си. А Стантън и Бландфорд са добри и верни служители на Короната.

— Невинни хора погинаха в онзи ден — продължи Корбет, сякаш говореше сам на себе си, — клети мъже и жени, забързани нанякъде в техния даден от Бога живот. Някои отиваха към магазинчетата си, други в църквата, да се помолят. Те бяха изклани като прасета, жените изнасилени и поругани.

— Сър Хю…

Корбет изхлузи съдебния пръстен от пръста си и свали фината сребърна верижка от врата си. Постави ги внимателно на близкото столче за крака и се изправи.

— Няма да отида в Кент, сир.

— Хю?

— Напускам поста си. Дойде ми до гуша, отвратен съм и съм изтощен. Този случай приключи, моята работа също. Време е за мен да си вървя.

— Хю, в името на Божията любов, не ме напускай. Не и ти! — Едуард захвърли бокала си и скочи на крака, потупвайки с пръсти по дръжката на камата си.

— Наистина ли — иронично се усмихна Корбет, — наистина ли ще стигнем и до това някой ден? Господарю, желая ти лека нощ. — Той се обърна и излезе от залата, оставяйки вратата да се затръшне зад гърба му и да заглуши виковете на Едуард.

Ранулф, който чакаше отвън, скочи на крака.

— Сър Хю? — Той се взря тревожно в мрачното лице на своя господар. Вратата на Йерусалимската зала се отвори с трясък и Едуард се втурна навън.

— Хю, моля те!

— Господарю?

Корбет не обърна внимание на краля. Той стисна Ранулф за рамото.

— Както ти каза, стари приятелю, ти имаш свои задачи, а аз мои. Знаеш къде отивам; можеш да ме последваш, ако искаш.

Едуард го сграбчи за мишницата, но Корбет го отблъсна, без дори да си даде труд да го погледне. После пое устремно по тъмната галерия, съпровождан от ехтящите, отчаяни молби на краля.

Разбира се, „Мистериум“ е художествена творба, но тя е изградена върху солидната основа на събития, които действително са се случили по време на управлението на крал Едуард Първи. Всички елементи, споменати тук, са присъствали осезателно в бурната история на средновековен Лондон: богатите търговци, техните връзки с подземния свят, могъщите банди, винаги готови да отговорят на призива на своите господари. Едуард Първи никога не е имал много вяра на лондончани, а сър Ралф Сандуик, комендантът на Тауър, е действителна историческа фигура — човек, държал под стриктно наблюдение столицата от своята Кула. Бунтовете и бягствата от Нюгейт били нещо обичайно, а избягалите престъпници често търсели убежище в храмовете, но само, за да бъдат насилствено измъкнати от там и незабавно обезглавени.

Едуард Първи много се гордеел със своята привързаност към закона, макар че, когато се наложело, той предпочитал да го заобиколи, вместо да го спазва. Образът на сър Уолтър Ившам е изграден на базата на реална историческа личност, главния съдия сър Томас де Уиланд, който изпаднал в немилост и потърсил убежище. Правната система на Едуард Първи и престъпният подземен свят, който тя се опитвала да контролира, са описани в най-големи детайли в моя научнопопулярен труд, The Great Crown Jewel Robbery of 1303 , в която се съдържат и повече обяснения за това защо на вратата на Уестминстърското абатство е била закована човешка кожа!

Пол Дохърти

Януари, 2010–09

Погребална такса, заплащана някога за заупокойна молитва за душата на починалия. Някои глави на романа започват с по една фраза на англосаксонския от епохата или с архаични изрази. — Б.пр.

Ритуал за пречистване от греховете преди великден. — Б.пр.

Сакристия, помещение, в което се съхраняват светите одежди и светата утвар. — Б.пр.

Стая за преписване и писане на документи. — Б.пр.

Каменни скулптури, предимно на глави, с гротескни изображения на животни, хора или фантастични същества, използвани като декоративен елемент в средновековната архитектура. Първоначалното им предназначение е било да отвеждат дъждовната вода, най-често чрез отвор през гърлото. — Б.пр.