Пол Дохърти - Мистериум

— Ти ще дойдеш с мен, Ранулф. Трябва да си поговорим с краля.

— Първо ще махна трупа. Дори ще кажа една молитва за него. Той направи на всички ни услуга, особено на краля. Негова светлост ще бъде доволен от тази мълчалива смърт, без никакъв скандал, без никаква публична врява, без никакъв процес. Но преди да се присъединя към теб в Уестминстър, ми се налага да свърша една работа.

— Каква работа? — рязко попита Корбет.

Ранулф избягна погледа му.

— Господарю, ти си имаш твоите задачи, а аз си имам моите.

Ранулф-ат-Нюгейт влезе в „Недрата на ада“, кръчма, разположена дълбоко в лабиринта от тесни улички около Уайтфрайърс. Спря непосредствено до входа, отметна плаща си и намести портупея си така, че отдалече да се виждат мечът и камата му, окачени в украсените с релефни фигури ножници. После се огледа и се усмихна.

— Дом, мой дом — промърмори си той, — сладки спомени от моята младост.

Общата зала на „Недрата на Ада“ беше обширна и тъмна, истинско скривалище за фалшификатори, измамници, мошеници, обявени извън закона престъпници от близкото Убежище. Всички те се тълпяха тук, в мъждукащата светлина, хвърляна от тумбести, вонящи на гранясало лоени свещи — ярката, пъстроцветна сган на лондонския подземен свят. Всички бяха облечени в безвкусни труфила и се забавляваха с проститутките, накипрени в крещящи дрипи, окичени с лъскави евтини бижута. Никой не дръзваше да погледне открито към Ранулф. Всички познаваха боеца на Корбет, готов винаги да извади ножа си, опасен човек, който ставаше още по-опасен заради пръстена на ръката си и веригата около врата си. Те му хвърляха по един бегъл поглед, после се връщаха към своите дела, молейки се безмълвно да не прояви интерес точно към тях.

Кралският писар постоя малко, после отиде към тезгяха, направен от дълга талпа, поставена върху редица бурета. Съдържателят, бивш пират по Темза, както сам се хвалеше, беше успял да избегне ешафода поне два пъти, произнасяйки първия ред на петдесети псалом. Той дойде да го посрещне с чаша от най-хубавия си ейл.

— Смесен със свински лайна — промърмори Ранулф, бутайки чашата. — Няма да ти се удаде да ме напиеш, приятелю! — Той подръпна мръсната престилка на съдържателя. — Говорих с Мишока. Настанен е в стая в Уестминстър. Чака амнистията му да бъде подпечатана от канцлера.

— И? — Тлъстото, потно лице на съдържателя се изкриви в усмивка.

— Спомена за някакъв кучкар, убиец, с бойно куче.

— Никога не съм чувал за такъв.

Ранулф отново дръпна престилката му.

— Много добре — просъска той, — тогава аз ще си вървя, но… — Усмивката му угасна и той замлъкна, дочул крясъка на някаква проститутка, която беше паднала на пода с отметнати поли.

— Но какво? — попита съдържателят.

— Ще се върна с отряд стражи — Ранулф изкриви лице в гримаса, въртейки глава ту наляво, ту надясно. — Не съм сигурен точно кога, но късно някоя нощ ще нахлуем тук. Ще арестуваме всички закононарушители, както и тези, които ги подслоняват. Ще се опитам да бъда безпристрастен и внимателен. — Той вдигна бързо ръка и бутна една свещ. — Извинявай! — Вдигна свещта и продължи. — Наистина ще се опитам да направя така, че всички да бъдат внимателни. Имам предвид, да не вземе да избухне някой пожар, приставите да не се развилнеят и да почнат да плячкосват тук, или долу, в подземието, където без съмнение си криеш имането. — Ранулф вдигна рамене. — И разбира се, ще направя всичко по силите си, за да предпазя лично теб.

— Ей там — съдържателят отпи от чашата, която току-що бе предложил на Ранулф. — В най-отдалечения ъгъл. Седи с лице към теб. Има белег на лицето.

Ранулф се усмихна и наперено прекоси сумрачната зала, като отблъскваше настрани проститутки и сводници и влачеше крака върху разпръснатите по пода тръстики, които се бяха превърнали в мръсна каша. От подземието отдолу ехтяха виковете на комарджиите, залагащи на боя с петли, който всеки миг щеше да започне. Той стигна до ъгъла, вдигна едно прекатурено столче и отиде до голямата тумбеста бъчва, която служеше за маса. Извади собствената си чаша със зарчета от кесията си, и се захили предизвикателно на комарджиите, насядали около нея.

— Добър вечер, милорди — напевно каза той, — не съм виждал по-прекрасна компания дори и в каруцата, която ни караше за екзекуция към Елмс.

Комарджиите, чиито небръснати лица издаваха нервността им, предпазливо го погледнаха в отговор изпод качулките си. Мъжът, седящ срещу него, със сивкав белег, преминаващ от лявото му око надясно през лицето му, припряно гребна няколко сребърни монети и скри ръка под масата. Ранулф вдигна рамене и разклати своите зарове.