Пол Дохърти - Убийците на Сет

— Аз ще отговарям пред фараона — заяви съдията и привдигна виното до устните на Небамум.

— Има ли опиат? — пошепна осъденият. Амеротке поклати отрицателно глава. Беше му мъчно за вързания мъж. Съзнаваше, че човекът пред него е виновен за няколко брутални престъпления, но отлично разбираше, че е бил тласнат по пътя на убиеца от себичната арогантност на предишните му приятели. Небамум се усмихна едва-едва. Амеротке сипа вино в устата му. Осъденият се задави и започна да кашля. Съдията му даде още една глътка. Главният екзекутор не можеше да си намери място: обикаляше насам-натам, а гривните му от тъмен метал и злато подрънкваха и звънтяха. Небамум се отпусна на колене и се вторачи в ямата. Изпълнителите на присъдата приготвиха дъски за спускане в нея.

— Ще бъде засипан с пясък и покрит с камъни! — извика грубо главният екзекутор.

— В името на великата Маат! — прошепна Амеротке, втренчил поглед в него. — Няма ли капка милост в теб?

Главният екзекутор отстъпи назад, поклащайки неодобрително глава заради престъпените правила на обичайната практика. Карнак не отместваше поглед от Амеротке: голяма молба бе изписана в очите му. Съдията кимна, давайки знак, че е съгласен: в противен случай смъртта на Небамум щеше да бъде страховита в истинския смисъл на думата. Известни бяха случаи, когато наказаният оставаше жив дори дни. Понякога диви животни, най-често полудели от глад глутници хиени, откриваха мястото, където лежеше жертвата, и я отриваха…

Карнак отиде при Небамум, клекна до него и насила обърна лицето му към себе си.

— Много съжалявам…

Небамум дръпна назад глава и се изплю в лицето му. Генералът реагира веднага. Още преди Амеротке или екзекуторът да се намесят, той измъкна изпод робата си кинжал и мигом заби острието му дълбоко в сърцето на слугата си. Небамум се закашля задавено, но с нищо не се противопостави. Карнак не отмести поглед от очите му, когато заби кинжала до дръжката. Главният екзекутор направи опит да се намеси, но Амеротке го спря с властен жест. Небамум отвори уста и започна да се дави в собствената си кръв. Съдията бе сигурен, че видя слаба усмивка в очите му, когато направи опит да изрече „Благодаря ви“. Карнак го пусна. Небамум се повали по лице, тялото му потръпна няколко пъти и замря.

Конете подушиха кръвта и започнаха да пръхтят и да цвилят, едва задържани по местата им от успокояващите гласове на колесничарите. Командващият офицер забърза насам. Главният екзекутор смъкна маската от лицето си и я захвърли на пясъка, а после закрачи нагоре-надолу с ръце на кръста, разочарован дълбоко от току-що станалото.

— Заръката на фараона беше съвсем ясна — заяви офицерът. — Премъдри Амеротке, нали видяхте: направи го пред очите ви?

— Но той се изплю в лицето ми — тихо каза Карнак. — Прободох го, преди да се замисля.

Амеротке кимна в знак на съгласие и добави:

— Осъденият прибави обида към вече стореното зло. Провокацията му беше безразсъдна. Карнак искаше просто да го помоли за прошка. На негово място и аз щях да направя същото — и доловил благодарността в очите на Карнак, добави: — Стореното — сторено!

Екзекуторите бутнаха тялото на Небамум в ямата и набързо го засипаха с пясък. Карнак им помогна да наредят отгоре камъни. Когато свършиха, нощта вече падаше. Амеротке каза една кратка молитва. После се върнаха при колесниците и препуснаха обратно през пустинята.

Хатусу плуваше гола в Езерото на чистотата и невинността в Дома на милион години. Седнал на мраморната пейка до басейна, Сененмут държеше бокал с бяло вино. Той не сваляше поглед от своята „богиня“, която извиваше и гънеше тялото си като златна риба в чистата вода.

— Е, царице моя, сега доволна ли си? — Хатусу се усмихна и заплува към него. Той положи на пода бокала с вино и й помогна да излезе от водата, увивайки красивото й тяло с бяла прозрачна роба.

Тя седна до него на мраморната пейка и отпи от бокала му.

— Питаш ме дали съм доволна. Да, и то много. Злосторниците са наказани.

— Усети ли в себе си жал за горката Нешрата?

Хатусу отпи жадно от виното и каза:

— Ако бях на нейното място, щях да постъпя по същия начин.

— Какво ще кажеш за генерал Карнак?

— Всяко зло за добро — тихо изрече Хатусу и стисна здраво бокала. — Залагам един златен дебен, любими мой, че когато Амеротке се върне от Червените земи, ще ме уведоми, че Небамум е бил убит още преди да го заровят жив.

— Как е възможно?

— Първо, Амеротке е по-жалостив, отколкото можеш да си представиш. Второ, Карнак е наясно, че със слугата му е свършено. И каквито и да са били престъпленията на Небамум, той няма да го остави да се мъчи много.