Пол Дохърти - Убийците на Сет

— Да, уважаеми главен съдия. За змиите… — присви рамене той. — Имах нужда от още време. Разбрах, че примката започва да се затяга, след посещението ви при Нешрата.

— Очевидно е, че си разбрал.

— Уважаеми Амеротке — намеси се Хатусу, — искам да говориш по-ясно. Какви са тези приказки за змии?

— Когато отидох в дома на Нешрата — заговори Амеротке през рамо, — тя се опита да опази Небамум. Обяви, че била наела стаята на Улицата на маслените лампи и си слагала маска на Хор, за да скрие лицето си. Това беше лъжа. Дюкянджията бе сигурен, че наемателят е бил мъж. Преди да си тръгна от дома на Пешеду, слугата ми Шуфой забелязал, че Нешрата била плакала и изглеждала разтревожена. Генерал Карнак, нали и вие дойдохте в Къщата на Златната газела по същото време?

— Така е — тихо потвърди генералът.

— Небамум поиска ли разрешение да ви остави за малко?

— Да, каза ми, че искал да иде при съпругата на Пешеду, за да я утеши…

— Не вярвам, че го е направил. Имал е потайна и много бърза среща с любимата си Нешрата. Тя го е уведомила за разговора си с мен. Небамум, ти сигурно си избухнал гневно, когато си научил за лъжата й, че тя е била с маската на Хор на Улицата на маслените лампи. Защото това е много голяма грешка, която тя допусна. По този начин Нешрата остава свързана с личността, довела Ипумер в Тива. Тя се разстройва, а ти правиш опит да ме ликвидираш — Амеротке отклони за миг вниманието си към Нешрата, която вдигна винената чаша и пи жадно от нея. — Още ли я обичаш? — попита съдията.

— От цялото си сърце, премъдри Амеротке. Нали вие казахте — усмивка набръчка лицето на Небамум, — че голямата любов може да роди огромна омраза. Вие станахте възмездието, което ме настигна. Беше като надпрепускване между двама ни. Съжалявам, но изгубих — сподави той последните си думи.

— Ти ли й нареди да убие Ипумер?

Небамум сви вежди:

— Той трябваше да бъде мечът, стоварил се върху Пешеду и останалите — втвърди се лицето му и очите му заблестяха. — Отнеха ми човека, когото обичах истински. Лишиха ме от детето ми. Не исках нищо от тях. За мен нямаше медали и почести. И не са ми били потребни. Единственото, което исках, беше тя… — Амеротке настръхна, когато си даде сметка за напрегнатото мълчание в залата. — Обичам я сега. И винаги ще я обичам.

— И аз те обичам! — Нешрата бе коленичила с винената чаша в ръце. Небамум се обърна към нея. Амеротке гледаше смаян дълбокото страстно чувство, изпълнило очите на девойката. Тя отпи отново от чашата и продължи със стихове от много известна любовна поема:

Небамум продължи по-нататък:

Амеротке не се намеси. Нешрата продължи да стиска здраво чашата в дланите си. Той беше почти сигурен какво е направила: за нея това беше най-доброто. Двамата влюбени поеха в един глас:

Амеротке погледна през рамо. Хатусу седеше като прикована на мястото си. Нима видя състрадание по лицето й? Чу се някакъв звук. Нешрата бе оставила празната винена чаша на пода; наведена напред, тя притискаше стомаха си с ръце. След малко ги протегна напред. Амеротке не се намеси, когато Небамум отиде до нея и хвана ръката й. Нешрата умираше: тя кашляше и се давеше с наведена надолу глава. Съдията чуваше писъците на Кией, възбудените гласове на другите и забързаните стъпки на Асурал, но вече беше много късно. Тялото на девойката се разтърси в конвулсии, притиснато в обятията на нейния любим. Амеротке затвори очи и помоли боговете да проявят разбиране. Когато погледна отново, видя как Небамум целува челото на Нешрата, сякаш искаше да спре спазмите и да облекчи страданието й. Притискаше буза до главата й и тихо й говореше нежни думи. Никой не се намеси. Нешрата въздъхна дълбоко и не помръдна повече.

Възцари се пълно объркване. Сененмут нареди да повикат стражата, за да изнесат трупа на Нешрата. Девойката лежеше притисната плътно в ръцете на Небамум. Амеротке потърси пулса на шията й. Нямаше го. Тя се бе отпуснала като в сън с полуспуснати клепачи и леко раздалечени устни. Само бледата кожа и необичайните тъмночервени петна високо по бузите й говореха за естеството на нейната смърт. Съдията опипа ръкава на робата й и откри миниатюрната съдинка за екзотични благовония, която сега бе празна.