Пол Дохърти - Убийците на Сет

— Заради това ли взе нещата в свои ръце? — попита Амеротке.

— О, да. Познавах миналото на полка на Сет. Щях да ги избия до крак по начин и със средства, описани в собствената им история. Бейлет беше пръв. Влязох в Червения параклис. Той бе потънал в сънищата на славата си. Познавах програмата на тамошния жрец. Той щеше да провери дали генералът случайно има нужда от нещо, след което да се оттегли в стаята си, където да пие вино и да се забавлява с хубавичката си жена.

— Но как така Бейлет не е чул, че влизаш? — запита Валу. — И в параклиса цареше безпорядък…

— Защото знаех нещо, което другите нямаше как да разберат — засмя се Небамум: — Генерал Бейлет недочуваше. Гледал съм много внимателно отблизо как леко завърта главата си и едва-едва присвива очи, когато слуша някого. Промъкнах се зад него и го халосах с бойната тояга. Той политна, но аз задържах тялото му. Беше мъртъв още преди да го положа на пода.

— А осакатяванията? — запита Валу.

— Точно той бе човекът, който осакати моята Нешрата. И уби детето ми. Исках неговата Ка да се сблъска с много трудности по време на пътуването си към Далечния хоризонт. Поназнайвам малко от медицина. Извадих му очите и отрязах ръцете му до китките. Преобърнах някои мебели, за да създам впечатлението, че е имало борба. А после си тръгнах толкова бързо и тихо, както бях дошъл.

— Смъртта на Бейлет не е ли напомняне за станалото с Мерецегер?

— Да, господарю.

— А липсата на шум само е задълбочила загадката, нали?

Последва ново потвърждение от страна на Небамум.

— Кой би заподозрял Небамум — заключи Амеротке — с ранения му крак и несигурната походка? Навярно ти си най-големият шегаджия от всички. Нападението, по-скоро така нареченото нападение, беше твой номер, нали? Когато някой уж ти се бил нахвърлил.

Небамум само се усмихна.

— Сигурен съм — продължи Амеротке, — че ако се спусна към кея и подкупя или подложа на разпит неколцина от онези, които живеят в полуздрача на законите на фараона, някой може и да признае, че е виждал по забутаните пивници посетител с маска на Хор. Кога пренесе останките от трупа на Мерецегер?

— О, преди няколко месеца — обърса устните си Небамум с опакото на дланта си. — Не беше особено трудно: кратко пътуване в Червените земи с колесница и сандък. Оазисът Ашива е самотно място. Върнах се през нощта. Избрах пещера в скалистия масив над Некропола. Оставих ги там. И зачаках отново, преди някой като вас, ваше благородие, или като негово благородие Валу да налапа стръвта. Пантерите от Юга са суеверни. Рано или късно някой от тях щеше да се запита дали Мерецегер не се е върнала от пустинята.

— Можехме да загинем до един — каза Амеротке — в деня, когато ни нападнаха пустинните бродници. Поблазнил си ги със злато и сребро: тръгнала е приказка, че група тивански благородници могат да бъдат изненадани в Червените земи, недалеч от оазиса Ашива. Лесна плячка, а? Не е трудно да подкупиш пустинните бродници, като допълнително подмамиш лакомите им очи с възможността да придобият скъпоценности и с обещания за големи откупи от фараона. Вярно ли е?

— Напълно възможно е било да убият и него — вметна Валу. — Нали и той е бил там.

— Било му е все едно — отговори Амеротке. — Така ли е, Небамум? Смъртта, пленничеството и унижението отстъпват по важност пред отмъщението. Или си знаел, че тези убийци — които сам представяш като родени главорези, неспособни да правят нищо друго — са щели да надделеят? Или просто си искал да ги видиш в плен на страха? Щял си да бъдеш удовлетворен, независимо от крайния изход.

Небамум пое дълбоко въздух.

— Да, исках да ги накарам да изпитат страх — прошепна той. — Не ме интересуваше нито тяхната, нито вашата, нито моята по-сетнешна участ.

— Ами генерал Руах?

— Той беше неспасяем глупак. Станах рано и излязох. Беше съвсем близо. Преплувах езерото и го зачаках. Убих го с един удар и изгорих тялото му. Слугите дойдоха на острова, но аз бях облечен като тях: бях го премислил предварително. Защураха се насам-натам като стадо гъски. Измъкнах се без затруднения. Надявам се, че Руах продължава да се препъва из Подземното царство.

— А Пешеду?

— Безпокойството ми нарастваше. Вие ме преследвахте: буквално ми дишахте във врата. Наех двамина от наемните убийци в Тива. Направих го, за да ви объркам с ходовете си. Пешеду беше истинска свиня, при това глупава. Държах да бъда сигурен, че е мъртъв, а тялото му — осквернено. След това — започна да се клати Небамум напред-назад — Нешрата направи страшна грешка, като се представи за посетителя на Улицата на маслените лампи. Исках аз да нанеса удара върху моя господар. Имах нужда от още време. Побързах да отида в Некропола, оскверних гробницата и мумията на Камун и се върнах, за да разчистя сметките си с вас.