Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— Но — потупа носа си той — не са толкова пияни, колкото се правят. Искат утре малко преди зазоряване да отидеш с тях на лов. Та си викам, защо пък са решили да ходят на лов?

— Защото винаги правим така, винаги сме го правили, Чедата на Кап, Царския кръг: излизаме в пустинята, където няма очи, уши и писари.

— И аз така си помислих — кимна замаяно Небамум. — Искат да говорят за саати , узурпатора.

— Казват, че си видял истинския фараон?

— Не съм казал истинския фараон — моментално изтрезня Небамум. — Той не беше моят истински фараон. Зърнах Ехнатон и казах истината — размаха пръст пред лицето ми и разказа същото, което бях чул по-рано от Нахтмин.

— Сигурен ли си обаче?

— Просто случайност — провлече той. — Знаеш как е, Маху. Виждаш нещо и отначало не го разпознаваш или не осъзнаваш какво си видял. Стана едва след това — поклати глава. — Не бях пиян. Знам какво видях. Беше висок, ъгловат, с изпъкнал гръден кош, шкембе като провиснала торба, широки хълбоци, но най-вече гъвкавите пръсти, онези очи, лицето, дългата брадичка. Премяташе тюркоазена броеница. Веднъж стоях близо до него в Тива — усмихна се той. — По-точно бях залепил чело о земята пред него. Използвах възможността да разгледам мъжа, който се бе заел да обърне всичко с краката нагоре. Помня лица. Това не бих могъл да забравя. Щеше ми се да го бях заловил, но… — сви рамене.

— Може да си се объркал.

Небамум се усмихна.

— Не, не. Ай вече се е заел да търси истината. Узурпаторът и съучастниците му, включително и някои от капитаните на наемниците, вече са отведени в Кхеб-т и подложени на мъчения.

— Лорд Ай е нетърпелив.

— Доведе личния си мъчител — отвърна Небамум. — Узерну.

Разпознах титлата на главния мъчител в храма на Озирис. Беше една от марионетките на Ай, който ръководеше ужасяващите тъмници и зали под Дома на тайните.

— Мислех, че знаеш. Нали Домът на тайните е в твоите отговорности?

— Предполага се — съгласих се аз. — Малка ябълка на раздора между мен и лорд Ай, но постигнахме примирие. Аз не му се бъркам и той със сигурност не се бърка на мен. Е, какво са научили мъчителите?

Небамум вдигна палец и показалец, сякаш хванал косъм.

— Съвсем малко — прошепна. — Едно нещо обаче е сигурно. Според всичко, научено от Ай — а той вече разказва на целия Царски кръг, — Ехнатон е бил видян в Ханаан. Убедени са, че все още е там. А ти какво мислиш за всичко това?

— Може да е вярно. Но ако Мерире може да си играе с узурпатори, Ай може не по-малко.

Старият полковник сбърчи вежди.

— Имам ти доверие, полковник.

Приведе се и ме потупа приятелски по коляното.

— И ти не си лош човек, Маху. Особено за полицай.

— Ами ако Ай е решил да играе същата игра? — продължих аз. — Да разпространи слухове, че Ехнатон е жив. Това ще обедини Царския кръг срещу общия враг.

Небамум се почеса по главата.

— Аз съм прост войник, Маху. Не, това е само извинение. Разбирам какво искаш да кажеш. Ако Египет е силен, единен, такива като мен ще избият враговете му.

— След като аз потеглих оттук — смених темата, — как се държеше Мерире?

— Беше много тих — премига Небамум. — Да, много, доста потиснат. Погрижих се въоръжените му поддръжници да са на безопасно разстояние, но му позволих да се среща със сбирщината жреци. Сякаш… — Небамум изпусна въздух — сякаш чакаше или се ослушваше за нещо. Поиска разрешение да прегледа моята пермет ча .

— Имаш библиотека?

— Да, съвсем малка. Документи, книги, неща, които сам съм избирал. Обичам да чета, Маху. Чувам, че ти си поет.

— И какво търсеше Мерире?

— Каза, че се интересува от Амнетт, Земята на мъртвите. Попитах го отново. Отвърна ми същото. Искаше да види Земята на мъртвите.

— Знаеш ли какво е имал предвид?

Небамум сви рамене.

— Нали ги знаеш жреците. Все дрънкат за нещо. Не виждах нищо лошо. Библиотеката представлява малка стая в задната част на къщата. Мрачно и сухо помещение, подходящо за ръкописи. Там влизаме само аз и котката; живее там, за да лови мишките.

— А бягството на Мерире?

Небамум направи физиономия.

— Знаеш какво е. Божият баща Ай пристигнал с целия си блясък и важност, но по това време вече бях тръгнал. Бяхме получили заповед да потеглим и аз бях готов. Една нощ Мерире и хората му били тук, на другата ги нямало.

— Мислиш ли, че лорд Ай е уредил бягството им?

— Минавало ми е през ума, също и на лорд Хоремхеб — ухили се Небамум. — Може би лорд Ай не е искал Мерире да бъде изтезаван. В крайна сметка… — той се изправи и изпусна каната от бира, която аз хванах и поставих на масата. — В крайна сметка — тръгна към вратата той — би било много неприятно да се екзекутира член на Царския кръг, да не говорим за първожреца на култа на Атон. Както и да е, ще си лягам.