Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— Тръгнал ли е да ги преследва?

— Естествено. Но нали разбираш, бил се отклонил от пътя, спрял се в селото за собственото си разследване и когато настигнал отшелниците, се оказало, че въпросният жрец е изчезнал. Казали му, че бил забравил нещо ценно и се върнал в Мемфис. Небамум беше убеден, че този жрец, бившият ни фараон, се е досетил, че е бил разпознат, и е решил да се измъкне.

— Значи градът е бил претърсен — по-скоро заявих, отколкото попитах аз.

Нахтмин се поклони и се отдалечи, оставяйки ме сам с виното ми.

Загледах оживения площад и се усмихнах мислено. Имах на разположение години да мисля за Ехнатон. Как започна да се кланя на Атон — единствения всесилен, невидим бог — в резултат на тайните учения на майка си, Великата царица Тийи, чиито предци бяха дошли от Ханаан, подкарали стадата си да пируват с богатствата на Египет. Някои смятат, че култът към Атон е бил факт още по време на управлението на баща му; че той е политически ход срещу все по-голямата власт на храма на Амон Ра в Карнак и в Луксор. Други пък твърдят, че той представлява нещо средно между двете, но колкото повече остарявах и се заслушвах, толкова по-ясно виждах млад мъж, обсебен от една идея, отхвърлен и обиждан от баща си, който — ако зависеше от него — щеше да го е убил още при раждането. Замислих се за униженията, на които бе подложен Ехнатон от страна на жреците на Амон Ра. Как бе прокуден от Дома на милион години и не му беше позволено да се движи с останалите от Великия дом. Нима отдадеността на Ехнатон към Атон бе просто отмъщение? Повод да размъти водата просто за да види какво ще стане? Онази вечер в Мемфис седях и се чудех. Сянката на Ехнатон бе все още надвиснала над всичко; личността и политиката му все още доминираха земите на Египет. Това ли искаше? Хората да запомнят, че някога е бил сред тези земи, че не трябва да го пренебрегват?

Първенец в неприятностите — така го бе описал един от жреците. Първенец в неприятностите и лъжите. Нямам син, но ако имах, щях да го науча на единствения истински урок, който животът ме бе научил: каквито сме като деца, такива ще си останем и като възрастни; както се отнасят с нас като деца, така ще се отнасяме ние с другите, като пораснем. О, да, слагаме перуки и огърлици, обозначаващи положението ни. Обличаме се в плисирани роби със злато, сребро и скъпи бижута, за да можем да блещукаме като ослепителни образи. Но в крайна сметка сърцето не може да бъде украсено. То не се променя, а просто отразява всичко научено.

Онази вечер, седнал под прашна палма с евтино вино пред себе си, осъзнах, че онова, което бе вярно за Ехнатон, със същата сила важеше и за мен. Това бе, което ни свързваше. В младите си години, като Чедо на Кап, Главният министър на фараона, Хотеп, ми се подиграваше и ме дразнеше, че не съм истински син на баща си. Може би това обясняваше защо баща ми почти не ми обръщаше внимание, ами ме беше зарязал на зловещите грижи на леля Изития, жена с обвито в тъма сърце. Жена, която — ако бяха верни слуховете, — бе вкарала собствената ми майка в гроба и най-много на света обичаше да ме тормози — мен, просто едно дете — с всякакви видове изтънчени жестокости. Когато възмъжах, й върнах всичко тъпкано. Казах на Собек, че тя е виновна за предателството на него и царската наложница, която тайно беше прелъстил. Изития бе сполетяна от нещастен случай — спъна се от покрива на къщата си. Наредих да бъде погребана с мухи — нещо, което не понасяше приживе. Освен това казах на балсаматорите да изгорят сърцето й, за да се скита вечно из залите на Подземния свят.

Мислех и за това как Ай се бе опитал да ме прогони от Царския кръг и осъзнах защо отказах. На първо място, заради лоялността ми към принца, живата спойка между мен и миналото. И второ — да, има и друга причина, която споделих по време на разпитите, толкова проста и ясна, почти детинска. Вярно е, че нямаше къде да отида и какво друго да правя, но това не е всичко. Истинската причина е, че изгарях от любопитство. Нещо като да минаваш през пазара и да попаднеш на люта разпра. Разменят се обиди, разкриват се тайни, споменават се стари обиди и макар това да няма нищо общо с теб, изведнъж се оказваш въвлечен; искаш да останеш до края и да видиш какво ще стане.

Допих палмовото вино, взех тоягата и излязох от града през огромните порти с гигантски статуи на Птах от двете страни — скръстени ръце и невиждащи очи, вперени надалеч към Черните земи. Пазарите бяха затворени и повечето селяни вече си тръгваха. Бяха сънени от виното, а сърцата им — изпълнени с почуда от делата на Великите мъже на родината. Заслушах се в разговорите им, в слуховете, че Ехнатон се е върнал. Великия еретик отказваше да ги остави на мира! Говореха за него като за Зъл дух от Запада, мрачен призрак. Усмихнах се вътрешно. Легендите и приказките вече се раждаха и истината бавно и необратимо биваше изкривявана.