Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

Ние изтичахме обратно при колесницата си едновременно с острия звук на тръбите, а знаменосците на Небамум, разбрали какво се случва, изреваха. Тръбата прозвуча отново. Със Собек едва бяхме успели да се подготвим, когато колесницата на Небамум тръгна напред с вдигнато знаме, изобразяващо бога Птах в човешко тяло — малка фигура в края на обкован в злато прът. Линията на колесниците ни изтрещя напред — колесничарите леко приведени, стрелците с опънати тетиви. Отначало имаше известно объркване, колесниците се удряха една в друга, конете бяха прекалено неспокойни, но с ускоряването на хода ескадронът започна да се оформя в редици. Редът беше възстановен, конете и колесничарите се успокоиха, екнаха тръби. Светът ни се превърна в свят на гърмящи колела, вятърът шибаше прах в лицата ни. Последваха още викове, още тръби, конете преминаха в лек тръс, после в галоп, последвани от величествена гледка: цял корпус, ескадрон след ескадрон, редица след редица нападащи колесници, блеснали на слънчевите лъчи карета. Перата зад ушите на конете ни подскачаха в тон със зловещия тропот на колелата; избродираните калъфи за копия и колчани пляскаха отстрани и постепенно се изгубиха сред оглушителния звук от хиляди галопиращи копита.

Планът на Хоремхеб бе прост и брутален: да разбием лявото крило на врага и избутаме остатъците към центъра; да прогоним вражеските сили далече от укреплението и да ги закараме до един от притоците на Нил. Старците обсъждат такава тактика. Ветераните разказват на внуците си за подобни нападения. Бъркат с пръст във виното и рисуват на масата как е станало и как е трябвало да стане. Но тук и сега ние усещахме страха от битката, трепета от сблъсъка, спиращото дъха вълнение от бясното препускане. Понякога проклинам Хоремхеб, защото невинаги сме били на една страна, но едно нещо трябва да призная: той бе бог на войната. Бе се придвижил толкова бързо и безпощадно да впримчи врага, че каквото и да си мислеха хетите, нямаха време да реагират. Вместо да завъртят дясното си крило и смажат нашето ляво, изтеглиха колесници и хора от други части на бойната си линия, за да подсилят атакуваната в момента. Заради тази непохватност загубиха битката: техните колесници едва се размърдваха, когато нашите връхлетяха и изпратиха войници, колесници и коне долу в прахта. Дори огромните хетски колесници се преобръщаха, хората изпадаха, телата — разкъсани изпод колела и копита. Онези, имали късмет да оцелеят, се опитваха да се изправят на крака, но биваха отново запратени на земята с ужасяващи удари от мечове, секири, тояги или пернати снопове стрели, запратени от много близко. Аз и Собек бяхме в предната линия, но пробихме направо и обърнахме наляво, за да нападнем отново в тила на вражеската пехота, която бе толкова объркана, че не знаеше накъде да се обърне.

Дори аз, който нямах опит в битки, осъзнавах, че узурпаторът ще претърпи поражение. Няма по-голяма сила от египетски колесници на свобода сред вражеска пехота. Ако някой отскочеше встрани, обикновено попадаше под колелата на друга колесница, а дори и да избягаше, го посрещаше несекващ порой от копия и стрели!

Пехотата на врага се състоеше от наемници, свикнали повече да плячкосват села, отколкото да се бият с елитните корпуси на Египет. Отстъпиха, лявото крило потърси закрила в центъра. Тогава Хоремхеб хвърли цялата линия напред. Врагът беше избутан далеч от укреплението, през полето и в зелените храсталаци, които разделяха пазарния град от древния град Аварис. Шумът и писъците смразяваха кръвта. Мъже се лутаха неориентирано с ужасяващи рани по главите и телата. Хоремхеб бе заповядал цветовете на империята да бъдат издигнати високо: знак, че пленници няма да бъдат вземани. Битката премина в отстъпление и преследване, а след това — в касапница. Опасност за мен и Собек нямаше. От време на време някой наемник се опитваше да се качи на колесницата, но биваше лесно разубеден със стрела или, ако беше достатъчно близко, с копие или тояга. Земята бе залята с кръв и осеяна с тела. Изправихме се срещу хетския корпус — професионални бойци, които за известно време забавиха напредъка ни. Въпреки това нашите колесници продължиха да се въртят около тях, докато стрелците и пешаците танцуваха по средата в търсене на пролука в линията им, възможност да осакатят конете им или да обстрелват колесничарите. Накрая те се предадоха, наскачаха от колесниците и се присъединиха към бягащите наемници.