Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— Лорд Маху! — хвърли лъка си на колесничаря Хоремхеб и подхвана ръката ми. — Един от съгледвачите ни беше убеден, че е видял движение в оазиса. Е — огледа ме от горе до долу той, — появата ти опровергава старата ни поговорка: „Сред Червените земи само враг можеш да срещнеш.“

Изрева да бъдат донесени хляб и вино. Качих се на личната му колесница. Вдигнах меха с вино и отхапах от хляба, но се закашлях.

— Знам, там всичко има вкус на пясък и прах.

После ми разказа какво е направил. Когато облаците прах се уталожиха, се огледах и видях цялата мощ на Египет: колони пешаци под закрилата на ескадрони колесници, които се появиха от пустинната мараня. Ходът на армията се определяше от пехотата. Още от първите части стана ясно, че бързат. Хората изглеждаха изтощени, покрити с прах. Офицерите се движеха напред-назад и ги подканваха.

— Когато тръгнахме от Абидос, пееха — прошепна Хоремхеб и вдигна ръка в поздрав към минаващите части. — Сега нямат сили дори да говорят.

Цялата армия на империята се появи от прашната мъгла чак на километър назад.

— Според нашите карти и сведенията на съгледвачите — взе Хоремхеб меха с вино — има поне три кладенеца оттук до вражеския лагер. Е, Маху?

Не му казах за случилото се в оазиса, а само, че напредъкът му е изненадал врага. Хоремхеб свали меха с разширени от изумление очи.

— Искаш да кажеш, че снощи са пирували и още не са напуснали укреплението? — слезе от колесницата и изрева на тръбача да събере щабните офицери, като същевременно подкани командирите да продължат хода си. — Пешаците да се съберат при оазиса! — изрева той. — Колесниците — по на изток. Там ще намерите прясна вода. Линията да не се нарушава. Почивката ще е много кратка.

Пешаците продължиха напред. Редица след редица минаваха покрай нас в облаци прах, а от колесниците по фланговете се вдигаше истинска буря. Хоремхеб събра командирите на корпуси около себе си и заговори кратко и ясно, като от време на време ме караше да опиша разположението на вражеския лагер. Един писар, който кашляше и плюеше, седна и се опита да нарисува груба карта. Аз посочвах позициите — укреплението и армията наемници отвън. Командирите споделяха едва прикриваното вълнение на Хоремхеб. Един от тях беше Небамум. Стиснахме си ръце, но нямахме възможност да говорим през потока от въпроси и искания на Хоремхеб.

— Пипнахме ги — почти подскачаше Хоремхеб. — Господа, пипнахме ги! Те са пияни и мудни. Истинската опасност са корпусът от хетски офицери и добрите им войници. Ако имаме късмет, те ще поискат укреплението да бъде напуснато и цялата армия да дойде да ни посрещне тук, където почти няма вода и сянка. Знаят, че сме уморени и жадни.

— Но все още готови за бой! — заяви един от полковниците.

— Трябва ни победа — отвърна Хоремхеб. — Ако врагът ни посрещне тук и ни разбие, Абидос и Мемфис ще бъдат опожарени. Всяка баржа и сал надолу до Тива, Града на скиптъра, ще бъде в тяхна власт.

— Мерире? — пожелах да узная аз.

— Все още е заключен — отвърна Небамум. — Позволено му е да се разхожда малко и това е. Носят се слухове за бунтове на юг.

— Този узурпатор — намеси се Хоремхеб, — този фараон самозванец. Видя ли го, лорд Маху? Него и жена му?

— И двамата са самозванци — отговорих равно. — Имат право да управляват Египет, колкото ей това — посочих един торен бръмбар, който пълзеше по свитъка папирус на писаря. — Те са самозванци, марионетки.

Описах накратко хетските командири, принц Азиру и двамата жреци, Джосер и Куфу. Хоремхеб слушаше с половин ухо. Момчето в него не се беше променило. В Дома на учението Хоремхеб проявяваше едно основно качество: концентрираше се върху даден проблем и не позволяваше да бъде разсейван, докато не го реши.

— Трябва да се придвижим бързо — изрита писаря да стане. — Искам армията в три подразделения. Пешаците в центъра, от двете страни ескадрони колесници, по хиляда. Търсачите отпред, бойните колесници отзад. Възнамерявам да вляза в схватка преди края на деня. Ако онези хети имат капчица разум, трябва да са го осъзнали. Така че, господа — качи се обратно в колесницата си той, — стигаме до онзи оазис и оформяме бойна линия. Маху, прочисти си гърлото. Предстои да говориш много.

След по-малко от час армията на Хоремхеб вече разполагаше фланговете си спрямо двата оазиса: левия, където със Собек бяхме убили хетите; десния — на около три километра, скрит сред маранята. Съгледвачите на Хоремхеб бяха намерили Собек и го бяха докарали обратно. Прикрепиха ни към корпуса на Небамум. Продоволствените коли бяха придвижени напред. Воловете не можеха да се движат достатъчно бързо, така че използвахме колесници, за да пренесем хляб и сушено месо. Същевременно неферу , новите попълнения, почти цял легион, получиха мехове с вода и заповед да се погрижат всеки войник да намокри лицето и да прочисти гърлото си. Жегата и прахолякът сякаш не достигаха до Хоремхеб, както и рояците мухи, привлечени от купчините животински изпражнения. На пек или сянка, той си оставаше същият. Оглеждаше бойната линия и бълваше порой от заповеди. Офицерите трябваше да се погрижат на всеки войник да бъдат дадени оръжие, хапка месо, хляб и вода. Безценните коне също не бяха забравени, а колелата, спиците и осите на колесниците бяха внимателно проверени и смазани с мас срещу пясъка на пустинята. Накрая Хоремхеб не можеше да сдържа нетърпението си.