Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— Пак! — изрева един от борците.

Двамата се отдалечиха един от друг, тоягите се срещнаха. Някъде в двореца прозвуча рог, удариха цимбали. Обърнах се и погледнах едната врата. Стражите вече я отваряха. Вестоносец зашляпа забързано по каменния под. Беше облян в пот, препаската му бе мазна и мръсна. Носеше яката на официалните имперски вестоносци. Борците спряха и се раздалечиха. Вестоносецът се свлече на колене и долепи чело о земята пред Тутанкамон. Ай щракна с пръсти. Вестоносецът се изправи, притича и прошепна нещо в ухото на Божия баща, после му подаде свитък. Ай стана.

— Господа — прошепна, — трябва да се върнем в залата за съвещания.

Вече имаше планирано събрание на Царския кръг за десетия час. Обърнах глава и кимнах на Джарка и Собек да се приближат. По изключение Собек беше облечен в ленена роба на вестоносец. Вечно се забавляваше на двойствения си живот между двореца Малгата и мръсните задни улички на Тива. Собек се бе оказал безценен за мен с разказите си за клюките, разговорите, действията и плановете на различните групировки, чиято власт бе нараснала по време на отсъствието на фараона от Тива. Дори бяха нападнали Долината на царете в опит да ограбят царските гробници. В изминалите няколко седмици бях раздал бързо правосъдие. Около входа към Долината на царете в момента бяха наредени колове с труповете на заловените от мен. Джарка беше също толкова незаменим: с тъмна кожа и гладко лице независимо от вече посивяващата коса и вече не толкова бурната веселост. Пет години по-рано двамата нямахме избор и трябваше да убием любовта на живота му и баща й — професионални убийци, изпратени в Атон да убият Великия еретик. И двамата ми другари знаеха задълженията си. Джарка носеше тежък сирийски лък и колчан стрели; Собек криеше дълъг кинжал под робата си.

— Заведете Негово превъзходителство вътре.

Анхсенамон се бе окопитила и гледаше с присвити очи дядо си Ай. Тутанкамон обаче продължаваше да смуче парчето пъпеш с неопределена усмивка към двора, сякаш виждаше нещо, което останалите не могат. Собек и Джарка понечиха да изпълнят заповедта ми, а едновременно с тях се появиха и избраните лично от мен наемници от моя народ, меджаите на изток от Тива, които до момента се бяха излегнали на сянка с мех вино при издълбаните лъвове. Собек хвана малкия принц за ръката и внимателно го издърпа да стане.

— Войнико! — изпищя момчето и размаха резена пъпеш. — Воините се бият!

Собек се наведе и му прошепна нещо, момчето се засмя — дълбоко гъргорене от тесните гърди.

— Много добре, много добре! — изрева и почти се хвърли в прегръдките на Собек.

Анхсенамон заобиколи Джарка внимателно, усмихна се прелъстително и тръгна към мен. За миг ми напомни на майка си Нефертити: същата премаляла, чувствена и същевременно царствена осанка, открехнати в лека усмивка устни, сведен под дълги мигли поглед, но когато вдигна очи, улових погледа, който ми казваше, че знае какво си мисля. Дойде по-близо от нормалното, усетих аромата й, видях вадичката пот, която се стичаше между гърдите й. Размаха ленения си шал като ветрило, извърна леко глава и ме погледна косо.

— Маху — името ми долетя като шепот, сякаш бяхме любовници или съучастници. — Маху, какво се е случило?

— Ваше превъзходителство ще бъде уведомена съвсем скоро.

— Ваше превъзходителство ще бъде уведомена съвсем скоро — имитира ме тя, засмя се детински в шепа. Отвори рязко ветрилото в дясната си ръка и го размаха яростно пред лицето си, красивите й очи вече не се смееха, бяха студени и твърди. — Не съм дете, Маху. На четиринайсет съм. Вече съм била царица и майка. Сега съм бъдеща царица и майка на наследника.

— За момента, Ваше превъзходителство, ти си това, което си, и аз съм това, което съм. Знаеш, колкото знам и аз, и съм убеден, че — приближих лицето си още малко — веднага след края на срещата Божият баща, Ай, твоят дядо, ще се промъкне в покоите ти, за да сподели, онова, което предстои да научим.

Анхсенамон се усмихна. Винаги беше така: париране и атака като двама борци с тояги. Анхсенамон флиртуваше, но зад това се криеше заплаха; преструваше се на невинна, а бе всъщност жена, спала със собствения си баща, и ако моите шпиони не грешаха, в момента предлагаше подобни услуги и на дядо си. Анхсенамон бе истинска хесета! Можеше да засрами и най-добрата хесета! Опасна беше не само заради красотата си, но и заради онова излъчване на детска невинност, което прикриваше сърце и ум, жестоки като на мангуста. О, да, тя беше дъщеря на Нефертити и внучка на Ай, наследила всяка частица от тяхната коварност!