Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

Ехнатон притежаваше редки качества и недостижимо величие, известни на малцина. За мен бе внушителен като статуя в мрачен храм, в който слънчевите лъчи играят по червения кварцит. Гледаше ме с продълговатите си раздалечени очи, излъчващи сила — невероятни очи, така и не успях напълно да ги проумея. Когато се гневеше, долната му челюст потрепваше, а плътните му устни бълваха клетви, както Хор бълва огъня, с който овъглява враговете си.

До него — Ай, тъстът на Ехнатон. Крокодил сред крокодили! Командир на колесниците, Пазител на короната, Носител на ветрилото на фараона, главен сред хиените. Лъжец, убиец и подлец, същинска мангуста, с умно, гладко лице, с пронизващи очи и приятен глас, винаги любезен, подкупващ, истинска кобра в човешка кожа.

Идва ред на Хоремхеб: здрав и набит, в кожени доспехи, неизменно стиснал боен кривак и кама. Със сурово лице, уста с увиснали ъгли и квадратна челюст, и най-вече с бдителни очи. Мъж на честта, способен на най-безчестните дела, амбициозен и своенравен. А зад него вярната му сянка — слаб и жилав, с остро лице, орлов нос и злобни очи — Рамзес. Потаен и коварен е приятелят на Хоремхеб, ала също така е неподражаемо смел и свиреп в битка.

Назад са другите Чеда на Кап, Царските ясли, където ме запокити леля ми Изития, онази зла вещица с черна като нощ душа, препълнена с отколешни грехове, между които и смъртта на майка ми. Ето го Майа — нежния Майа с изписано като на жена лице, с карминени устни и подрънкващи бижута. Подушвам парфюма му — смесица от касия и мирта. Ревнивият Майа, ковчежникът Майа, ето го — потрива стомаха си, както правеше приживе, сякаш бе знаел откъде ще го сполети смъртта. И до него е единствената му любов — приятелят ми Собек, с изпито лице и хлътнали очи, изгорял от слънцето в затвора на оазиса, където бе пратен заради прелъстяването на една от наложниците на Великолепния, бащата на Ехнатон. Собек бе успял да избяга от заточението. Завърнал се в Тива, пак не бе стоял със скръстени ръце — бавно и полека бе успял да създаде своя мрежа сред отритнатите обитатели на бедните квартали, своя армия от верни бойци в мръсния подземен свят на Уасет, Града на Скиптъра.

Пълна негова противоположност е Хюи: изтънчен, строен, с остра брадичка и ясни очи, неизменно елегантен, с премерени жестове и мъдра реч. Началник на Дома на пратениците, най-добрият дипломат, с единствена грижа — величието на Египет.

До него е и Мерире, първожрецът. С подигравателни очи и присвита уста, с набожно лице, кръгло и гладко като речен камък. С меден глас и ласкателни слова, ала същевременно един от най-опасните хора! Ето го и Пентжу, лекаря, неспокоен и потаен. Дребен мъж с прегърбени рамене и тясно лице, напрегнат поглед и открехнати устни.

О, да, миналото ми е изпълнено с хора. Стените на залата се разширяват като дългите зали на хетите. Отпивам от виното си и оставям духът ми да се понесе отвъд Далечния хоризонт, но той не влиза в Полетата на Ялу, Долината на благословените, а в някакво скрито време и пространство, увиснало между земята и небето. Претърсвам пещерите на душата си, кухината в сърцето си, населявани от онези, които съм обичал, отстоявал, предавал и убивал. Той също се появява, но отделно от останалите, като пламък от свещ насред тъмнината. Става дума за Божественото дете, Благословеното дете, Богоугодния, Златния, Тутанкамон, син на Ехнатон и Хийа, неговата митанийска принцеса, съперницата на Нефертити. О, да, вече споменах името й! Нефертити, „Красивата жена пристигна“! Все още не мога да повярвам, че роденото ни дете, дареният нам Божествен син разруши любовта на Нефертити и запокити мечтания свят на Атон в земята подобно на огнена звезда, врязала се в небесата. Тутанкамон с красивото по детски лице, толкова спокоен и ведър; с невинен въпросителен поглед като млада кошута, изумена от обградилите я хиени.

Вече споменах името й, а тя пристига с другата — Нефертити, и дъщеря й Анхсенамон. И двете обичани от мен, толкова различни една от друга. Нефертити с лице от бледо злато и блестящи сини очи насред огнен ореол от червена коса. Появява се в много форми — истинска пакостлива хитруша, която дразни и флиртува, или в цялото си величие с онази синя корона, килната царствено назад глава и поглед, наблюдаващ света изпод тежки клепачи. Зад нея е Анхсенамон — коварна като блато, покрито с най-зелената свежа трева, капан за душата на всеки мъж! Стар съм, но си спомням заобленото, чувствено лице на Анхсенамон, очите на кошута и създадената за целувки уста и пълното, зряло тяло и усещам как у мен се надига възбуда. Сърцето ми се напряга. Ако можех, бих галил онова тяло, държал лицето и целувал устата й. Та значи и двете са тук, наред с останалите.