Пол Дохърти - Ангелът на смъртта

Кралят беше в другия край на помещението, седнал върху голям сандък. На земята около него бяха разпръснати рула пергамент; в камината гореше буен огън и край него бяха нападали парчета въглища и дърва. Корбет усети, че му става много горещо — капаците на прозорците бяха затворени, а освен това в стаята имаше три мангала. Писарите, които работеха на дългата маса, очевидно съжаляваха, че са се облекли толкова топло. Кралят диктуваше писма, преминавайки от едно на друго, така че и четиримата писари пишеха едновременно. Корбет го беше виждал да работи така, забележително беше как минава от тема на тема, независимо дали писмото е за шериф е нареждане да бъде по-бърз и точен при изпращане на печалбите от графството или до кардинал в Рим с молба да се застъпи за нещо пред Негово светейшество.

Когато Корбет влезе, Едуард веднага стана и извика на писарите да излязат. Не беше нужно да повтаря. Те хвърлиха перата и с благодарност изскочиха от стаята. Едуард напълни две големи чаши вино до ръба и ги занесе на Корбет и Ранулф. Писарят чу как прислужникът му измърмори някаква благодарност и шумно изгълта виното. Едуард винаги изненадваше Корбет. Понякога се държеше арогантно, но помнеше и най-малките подробности за всеки слуга, а често пъти лично се намесваше, за да осигури по-големи удобства за прислугата си.

Очевидно днес кралят беше в такова настроение. Той даде знак на Корбет и Ранулф да седнат на една пейка.

— Рано си излязъл днес, мастър писарю — кралят се разсмя на изненадания поглед на Хю. — Пратих да те повикат, но ми казаха, че си излязъл. Започна ли да разследваш случилото се в „Сейнт Пол“?

— Да, твое величество.

— И какво откри?

— Не много. — Корбет видя, че очите на краля потъмняха и отново осъзна колко променливи са настроенията му. — Искам да кажа, че научих още няколко неща. Дьо Монфор със сигурност е бил отровен, но отровата трябва да му е била дадена по време на литургията, най-вероятно, докато е приемал причастието. Той умря няколко минути след това.

— Знаеш ли кой го е отровил?

— Би могъл да е всеки, твое величество. Има улики дори срещу теб.

Кралят се приближи толкова, че Корбет усети смесения мирис на пот и скъп парфюм.

— Какво искаш да кажеш, писарю?

— Твое величество, изпрати ли вино на Дьо Монфор вечерта преди литургията?

— Да — предпазливо отвърна кралят.

— По Фулк Басет ли?

— Точно така — бързо отвърна Едуард, който наблюдаваше внимателно Корбет и хвърляше коси погледи към Ранулф, сякаш вече съжаляваше за щедростта си и би искал да му нареди да напусне стаята. Ранулф не чака покана. Остави чашата си, скочи на крака, поклони се на краля и се оттегли заднишком от стаята, мърморейки, че е забравил нещо в залата. Трябвало да побърза да го потърси, нека негово величество и мастър Корбет да го извинят. Ранулф отвори вратата и изскочи в коридора, оставяйки господаря си на кралския гняв. Корбет го изчака да излезе, преди да продължи.

— Твое величество, във виното, което си изпратил, има същата отрова като онази, която уби Дьо Монфор. Не знам от какво е — арсеник, беладона, сок от напръстник или и трите, но е била открита в меха вино, който си му изпратил.

— Вярваш ли, че съм отровил виното, мастър писарю? — попита кралят.

— Не. Но някой го е направил, за да изглежда, че си бил ти. Кой знае, може да е и самият Басет.

Кралят поклати глава.

— Басет няма дори да диша, ако не му наредя — каза той сухо. — Убедително ли е всичко това, Корбет?

— Не, твое величество.

— Защо?

— Отровата, дадена на Дьо Монфор, беше много силна. Както казах, той умря след няколко минути. Виното, което си му пратил, е било отворено предната вечер.

— Може да е пил от него преди литургията.

— Не е пил. Твое величество забравя църковния канон. Свещеник, който изнася литургия, не бива да яде или пие след полунощ.

Кралят сви рамене. Знаеше, че някои от свещениците товареха другите с непосилни изисквания, но самите те не ги спазваха.

— И ако все пак, твое величество — настояваше Корбет, — е пил от него, нямаше да стигне жив до олтара.

Кралят кимна.

— Изглежда някой… — той присви очи срещу светлината, проникваща през един от капаците — Изглежда някой е искал да убие Дьо Монфор, но така, че да изглежда, че аз съм го убил. Същевременно ми казваш, че може би аз съм бил нарочената жертва. Възможно е да няма разрешение.

— Има, твое величество — уверено отвърна Корбет. — Съществува ли проблем, има и разрешение. Трябва да открием кой е дал отровата или кога е била приета. Отговорът на всеки от тези въпроси ще ни доведе до истината.