Пол Дохърти - Убиецът в зелената гора

— Да, сър Питър, мисля, че всичко е наред. — Той се усмихна извинително. — Съжалявам, имаме работа, която не е свързана с разбойника.

Сър Питър изглеждаше объркан.

— Ще ти обясня по-късно — каза учтиво Корбет.

— Имате ли нужда от нещо?

— Не, не, имаме си достатъчно пиене.

Бренууд направи гримаса и се насочи към вратата.

— Сър Питър!

Шерифът се обърна с ръка на дръжката.

— Да?

— Но защо Льокроа се е обесил в избата? — попита Корбет.

— Един Бог знае. Спомни си, сър Хю, че замъкът беше нападнат. Може би там се е чувствал в по-голяма безопасност.

Щом шерифът излезе, Корбет се върна към грубата скица на шахматна дъска, която беше начертал върху парче пергамент.

— Да забравим за разбойника — прошепна той. — Малтоут и Ранулф, благодаря ви. Освен Филип Френски, генералите му на границата с Фландрия и господата Ногаре и дьо Краон, ние сме единствените, които знаем кога ще нападне. Вижте, ще ви обясня.

— Да си представим, че играем шах. Ние сме с белите фигури — Корбет се усмихна на Ранулф. — Любимите на Филип — той се смята за Господар на светлината. Ще подредим фигурите отдясно наляво по следния начин — топ, кон, офицер, царица, цар, офицер, кон, топ. Пред всяка от тях имаме пешка. Но да забравим за тях и за лявата част на дъската — от топа до царицата. Вместо това ще се концентрираме върху четирите фигури отдясно. Те са цар, офицер, кон и топ. — Корбет взе перото си. — Нека напишем буквите от азбуката в свободните полета. — Той го направи набързо. — А сега шифърът: „Трима крале отиват в кулата на двамата глупаци с двама конници“.

— Господарю — прекъсна го Ранулф, — в шифъра се говори за конници, кула и глупци, а не за коне, топове и офицери.

— На френски, Ранулф, наричат коня „конник“, топа — „кула“и — може би доста проницателно — офицера „глупак“! — Корбет посочи с перото. — Тримата царе могат да са кои да е три букви от колоната над царя. Същото се отнася до двамата конници или коне, офицерите или глупаците, замъка или топа. — Корбет почука по пергамента. — Някои от заключенията ми се базират на предположения, но имам груба карта на граничните градове във Фландрия и с помощта на шифъра се опитах да открия името на кой от тях отговаря на гатанката.

— Защо използваш само половината от дъската? — сприхаво попита Малтоут.

— Не си ли спомняш — изръмжа Ранулф, — че майсторът на гатанките беше прегънал дъската наполовина.

— Продължавай, господарю — добави той с вид на превъзходство.

— Една дума — отвърна Корбет — отговаря на шифъра, основан на тази дъска и на гатанката. COURTRAI! Корбет внимателно изписа името. — Тримата царе са буквите А, I и U. Двамата конници — С и О. Глупаците са R, използвана два пъти, а кулата е буквата Т. — Корбет разви парче пергамент, на което бе начертана груба карта на френско-фламандската граница. — Куртре е добър избор — разсъждаваше той. — Фламандците няма да очакват да ги нападнат там. Филип възнамерява да превземе този град, а после да разпространи новината, докато войските му напредват към следващия.

— С други думи — добави Ранулф, — Филип не възнамерява да разпръсне войниците си из Фландрия, а да завладява един след друг по-големите градове.

Корбет остави перото.

— Така поне мисля аз — промърмори той. — Надявам се да е така, защото само това успях измисля. Името на никой от другите градове не съвпада с този шифър.

— Какво ще правим сега? — попита Ранулф.

— Искам с Малтоут да отидете в Нотингам и да купите кана вино, хляб, плодове и сладкиши.

— Ами ти, господарю?

Корбет събра парчетата пергамент от масата.

— Ще опиша всичко, което съм научил или видял, откакто пристигнах тук. Всичко, което знам за смъртта на сър Юстас, както и онова, което разбрах за разбойника. — Той потърка очи. — Имам известни подозрения, особено след пътуването ми до Кърклийс. Сега искам да подредя парчетата от мозайката. Ако не успея да стигна до някакво заключение, утре по това време ще се върнем в Лондон. Ако успея… — Корбет сви рамене. — Ще мислим, когато това стане.

Ранулф и Малтоут не чакаха втора покана, макар че на стълбите прислужникът каза на куриера да го изчака и се върна при Корбет.

— Господарю! — тихичко каза той, затваряйки вратата след себе си.

— Да, Ранулф? — попита Корбет. — Мислех, че сте тръгнали.

— Какво ще стане с твоето обещание? — Ранулф запристъпва от крак на крак. — Ти беше този, който разгада шифъра.