Пол Дохърти - Убиецът в зелената гора

Корбет се усмихна.

— Още не знаем дали съм прав, Ранулф. Няма да разберем, докато Филип не нападне. Във всеки случай, заслугата ще бъде твоя. Ще кажа на негово величество краля, че си ми оказал неоценима помощ.

— Ами ако си сгрешил? — извика Ранулф, който се безпокоеше за бъдещето си.

— В такъв случай, Ранулф-ат-Нюгейт, ще бъде твърде късно, за да предприемем каквото и да било. Дотогава кралят ще ти е дал тържествено обещание да те назначи като писар в кралския съд.

Прислужникът направо летеше надолу по стълбите. Щом излязоха от замъка, той тържествено увери Малтоут, че дори когато се издигне, няма да забрави приятелите си.

Отидоха да навестят Алиша. Ранулф отново изказа съболезнованията си и даде още пари на кръчмаря, за да подготви тялото на Рахиър за погребение, да му осигури ковчег и да го погребе в двора на „Сейнт Мери“.

— Какво ще стане с мен? — попита Алиша, седнала на крайчеца на леглото. Красивото й лице беше бледо и подпухнало от плач. Добродушният Малтоут я гледаше със съжаление, възхищавайки се на деликатността, с която Ранулф се грижеше за нея.

— Всичко ще бъде наред — увери я той. — Господарят „Кисела физиономия“ — сър Хю — поясни той, — има голямо влияние в двора. Кажи ми — добави той, — притежаваше ли брат ти някакво имущество в Англия?

Поиска му се да си прехапе езика, защото къде другаде би могъл да има имущество Рахиър, но Алиша не обърна внимание на думите му. Тя притвори очи и леко се залюля.

— Имаме пари — отвърна тя — от продажбата на бащиния ни имот и Рахиър винаги имаше много злато и сребро.

— Къде ги държите?

— При един от ломбардските лихвари… Луиджи Балди. Точно така! — Алиша отвори очи. — Луиджи Балди. Той има магазини в Лондон, в Лотбъри.

— Тогава ето какво ще направим — уверено каза Ранулф. — Ти ще заминеш за Лондон и ще отседнеш при монахините миноритки, които имат малка обител близо до Олдгейт. Междувременно, аз ще посетя Луиджи Балди, за да се уверя, че наследството ти е в добри ръце.

Когато излязоха от кръчмата, Ранулф се беше надул от гордост.

— Можеш ли да го направиш? — попита Малтоут. — Рахиър беше предател. Тялото му трябва да бъде провесено на някой стълб, а цялото му имущество — конфискувано от короната. Знам това — добави той отбранително, — от сър Хю.

— Законът си е закон — обясни високомерно Ранулф, — а сър Хю си е сър Хю. Старият господар „Кисела физиономия“ може да ти се струва със сърце от кремък — той присви устни и поклати глава, — но помни ми думите, щом човекът е вече мъртъв, той няма да настоява за по-тежко наказание. Нещо повече, ако е разгадал правилно шифъра, кралят ще му обещае всичко, което пожелае. Освен това — Ранулф хвана Малтоут за ръкава — ние, съдебните писари, имаме значително влияние.

Когато купиха припасите и се върнаха в замъка, Корбет отново беше потънал в своето „драскане“, както го нарече Ранулф. Спря, за да хапне малко хляб със сирене и да пийне малко вино, после отново се върна към работата си. Прислужникът го попита дали могат да се поразходят из замъка. Корбет вдигна разрошената си глава и ядосано му каза да си стои на мястото. Двамата с Малтоут поиграха известно време на зарове. Падна мрак и замъкът се смълча, с изключение на виковете на стражите по стените на крепостта и някой удар на камбаната от време на време. Ранулф и Малтоут се увиха в наметките си и заспаха дълбоко. Всеки път, когато се събудеха, виждаха Корбет все още на масата, осветен от свещта, да пише трескаво или да се взира, обхванал лицето си с ръце, в пергамента пред себе си.

И двамата се събудиха малко след зазоряване. Макар че лицето на Корбет бе посивяло от преумора, той ги заразпитва за различни подробности, а после се върна на масата, за да продължи с писането. Ранулф и Малтоут получиха позволение да отидат в града. Следвайки заповедта на Корбет, те не разговаряха с никого. Когато се върнаха, масата беше разчистена, а Корбет спеше дълбоко на леглото си. Събуди се малко след обяд, все още потънал в мислите си. Обръсна се, изми се, преоблече се, хапна от храната, която Ранулф беше донесъл, после рязко им нареди да си приготвят багажа.

— В Лондон ли се връщаме, господарю? — с надежда попита Малтоут.

— Не, не. Готов ли е багажът ви?

Двамата кимнаха. Корбет подаде на Малтоут запечатан пакет.

— Ще заминете за Линкълн. Ранулф, ще поискаш аудиенция при Хенри, граф Линкълн. Той е в замъка. Дай му това. — Той подаде малък свитък на прислужника. — Кажи му да го прочете насаме. — Корбет потърка очи. — След това той ще осигури на Малтоут въоръжена охрана до Лондон. Препускай с всички сили — обърна се той към коняря — и предай този пакет на краля в стаята му в Уестминстър Хол. Междувременно, Ранулф, поискай от граф Линкълн войници и иди в абатството Кърклийс. По заповед на краля игуменката трябва да придружи теб, графа и всички войници, които той успее да събере, до Нотингам.