Пол Дохърти - Песента на Тъмния ангел

— Мисля — рече той, — че Алан от Блатото и Холкъм са си разделили съкровището. Това е частта на Алан. Като контрабандист той сигурно е знаел за тази пещера. За да скрие богатството си обаче, му е трябвал помощник и той се е обърнал към енорийския свещеник. Двамата са донесли съкровището тук, спускайки се в пещерата по начина, по който го направихме и ние. След това Алан е убил отец Джеймс, удряйки го по главата с камък.

Ранулф нетърпеливо изслуша господаря си, след което издърпа една от опърпаните торби. Платът, който беше изтънял с времето, се скъса и скъпоценното съдържание — сребърни чинии, златни кани и украсени със скъпоценни камъни чаши — с дрънчене се посипа по пода на галерията.

— Да му се не види! — Ранулф коленичи, взе една от чиниите и се взря в господаря си с блеснали очи. — Всичко ли трябва да върнем?

Корбет измъкна сребърната чиния от ръцете на помощника си и я хвърли на земята.

— Какво друго можем да сторим? Да откраднем някаква част и да я продадем на пазара в Лондон?

Ранулф мълчаливо отвърна на погледа на господаря си.

— Не разбираш ли? — заобяснява му Корбет. — Ако го сторим, ще попаднем в същия омагьосан кръг от измами и убийства, в който са се лутали и всички останали, дали живота си за това съкровище. Не, благодаря. Ще върнем всичко. А сега, Ранулф, ще те оставя тук сам. В пещерата ще ти бъдат спуснати нови торби, в които ще прибереш всяка скъпоценност. После торбите ще бъдат запечатани и оставени на съхранение в имението Мортлейк, докато от Хазната не изпратят свои служители на север.

И така, подпомаган от Ранулф, Корбет се изкачи обратно до върха на скалата, където прекара остатъка от деня, мръзнейки и проклинайки ледения вятър. Малко по малко Ранулф напълни новите торби със съкровището на крал Джон, след което слугите ги издърпаха от пещерата и ги натовариха на чакащата каруца. Е, поне задачата им беше приключила. Накрая Корбет завърза и запечата всяка торба, но въпреки това не успя да се отърве от безпокойството си — някои от спътниците му така алчно наблюдаваха съкровището, че не оставаше никакво съмнение какво биха сторили, ако им се удадеше възможност. Когато се върнаха в имението Мортлейк, торбите бяха качени в една от стаите на горния етаж и заключени вътре. Ключът, разбира се, остана в Корбет, а пред вратата бяха сложени на пост двама от хората на Гърни. След това кралският пратеник нареди на Малтоут да вземе един конски впряг и възможно най-бързо да занесе вестта в Уолсингам.

— Колкото по-скоро кралят си прибере съкровището — промърмори Корбет, — толкова по-добре!

По-късно през същия ден кралският пратеник и помощникът му присъстваха на погребението на Мънк в църковното гробище. После в земята беше спуснат и един ковчег от брястови дъски, в който лежеше покритият с платно труп на отец Августин. Гърни обеща, че веднага щом новият свещеник пристигне, ще бъдат отслужени заупокойни литургии и за двамата мъже. След погребенията Корбет отиде да огледа изоставената къща на свещеника. Слуховете за отец Августин вече бяха обиколили селото и, както обикновено ставаше в такива случаи, селяните се бяха изсипали в дома му и бяха отмъкнали всичко ценно, което им беше хванало окото — завивки, възглавници, свещници… Гърни последва кралския пратеник и мрачно се огледа наоколо.

— Това място трябва да се очисти! — заяви той. — Слава Богу, че съкровището се намери и че кошмарът, който ни съпътстваше през последните месеци, най-после ще приключи.

Накрая Корбет се сбогува, излезе от двора и препусна към имението Мортлейк, оставяйки сър Саймън да дава указания на дякона как да стопанисва църквата до пристигането на новия свещеник. Докато Ранулф приготвяше багажа им, кралският пратеник се отби в покоите на бледата и все още доста неспокойна лейди Алис, за да й пожелае бързо възстановяване. Гърни се върна вечерта и покани гостите си на малко празненство, което протече доста хаотично. Мрачният господар на имението и домакинството му през цялото време се опитваха да скрият облекчението си от факта, че Корбет скоро си заминава. Ранулф пък, който нямаше подобни задръжки, си пийна добре и на висок глас заяви, че макар да не иска да обиди присъстващите, едва ли скоро ще поиска да се върне в Норфък.

— Служителите от Хазната скоро ще пристигнат, нали? — попита Гърни.

— Доколкото познавам краля — отвърна му Корбет, — смятам, че ще поиска да дойде лично. После хората му ще приберат съкровището, а двамата Пастири, затворени в тъмницата ти, вероятно ще бъдат изпратени на съд в Лондон. Искам аз да платя за надгробния паметник на Мънк — добави той.