Пол Дохърти - Песента на Тъмния ангел

— Залости вратата! — изкрещя той.

Корбет затвори двете грамадни крила на вратата и спусна дългата греда в железните жлебове. Когато се обърна, отец Августин вече беше продължил надолу по коридора.

— Какво си мислиш, че ще стане, за Бога? — просъска кралският пратеник. — Гърни ще тръгне по петите ти, веднага щом му се удаде възможност, а ако ли не, то аз със сигурност ще го сторя!

Свещеникът не му обърна внимание.

— Прадядо ми е оцелял цяла година! — кресна той. — А Алан от Блатото така и не е бил заловен!

— Как уби Мънк? — попита Корбет.

— О, много лесно. Той ми каза, че е разглеждал дрехите на Сердик — свещеникът се ухили. — Също като теб. Е, сър Хю, кажи ми — какво откри ти?

— Восък от свещ.

— Да, Мънк открил абсолютно същото. Аз, разбира се, отрекох да имам нещо общо с това и обвиних онези кучки от манастира. Мънк ми повярва и забърза натам, убеден, че монахините са виновни. Бях му казал, че и аз, и Сердик сме имали съмнения относно незаконната им дейност и потира. Когато Мънк излезе от манастира, аз го причаквах в сенките. Беше лесно. Стрелях с арбалет и го улучих право в гърдите. Той, разбира се, падна, но аз го върнах обратно на коня му. После напъхах ботушите му в стремената и закопчах колана му около издигнатата част на седлото, за да го задържа прав. Накрая смушках коня с камата си и той бясно препусна през селото. Животното беше успяло да стигне доста далеч, преди мъртвият му господар да падне от гърба му. А кой би повярвал, че когато е минал през Хънстън, Мънк вече е бил мъртъв? Никой освен теб, разбира се!

Корбет забеляза движението зад свещеника.

— Да — рече той. — Аз също видях петната от восък по дрехите на Сердик, както и синината върху корема на Мънк, която явно се е била получила от седлото. Освен това забелязах, че коланът му е доста нагънат и напукан.

— Трябваше да те убия! — просъска отец Августин и продължи да влачи по коридора лейди Алис, която вече беше изпаднала в безсъзнание.

— Проявил си голяма съобразителност — похвали го Корбет, надявайки се да го разсее. — Предполагам, че си казал на Мънк да отиде в манастира, но си го посъветвал да не споделя съмненията си с домина Сесили.

— О, да — ухили се свещеникът. — Разбира се, след като посетеше онази тлъста кучка, Мънк щеше да научи, че Сердик е бил при мен — той придърпа лейди Алис по-близо до себе си.

— Ти обаче нямаш нищо общо с Мънк. Разбрах, че си от онези, които преследват целта си докрай, още щом те видях. Затова, когато чух, че ще ходиш в Бишопс Лин, побързах да завъртя пътепоказателя. Ти и спътниците ти нямаше да сте първите, удавили се в някакво си забравено от Бога норфъкско блато.

— Тъкмо тогава се замислих за смъртта на Мънк — рече Корбет. — За да ме издърпа от онова блато, Малтоут ми хвърли едно въже, което да завържа около врата на коня си. За да не удуша животното, аз разширих примката и я надянах на седлото — той пристъпи крачка напред, наблюдавайки сянката зад свещеника. — Всъщност има още доста неща, за които да ти благодаря, отче Августин. В крайна сметка, ако не бях тичал по онзи бряг, за да се спася от настъпващия прилив, едва ли щях да видя черепа в скалите.

— О, значи си го видял? — изгледа го изненадано свещеникът.

— Да, а ти откъде знаеш за него?

— Това си е моя тайна — просъска отец Августин, а после вдигна ръка и се потупа по главата. — Всичко е тук. Запаметих резултатите от проучванията си и после унищожих всички следи.

След тези думи той отново тръгна назад, влачейки лейди Алис след себе си.

— Къде я водиш? — попита Корбет.

— О, никъде. Ще ти задам един въпрос, а после ще убия и двама ви. Кажи ми — какво знаеш за съкровището, за черепа и за триъгълника? Искам да разбера дали предположенията ни си съвпадат!

— Първо погледни зад себе си!

Отец Августин се ухили.

— Не ставай глупав!

— Много добре тогава — отвърна рязко Корбет. — Убий го!

Усмивката на свещеника помръкна и той понечи да се обърне. В същия момент Ранулф стреля с арбалета си. Стрелата се заби в черепа на отец Августин, точно над дясното му ухо. Свещеникът залитна напред и камата се изплъзна от пръстите му. Корбет се завтече към него, изблъска го встрани и изтръгна лейди Алис от разхлабената му хватка. За миг по лицето на отец Августин се изписа безкрайно учудване. После той се закашля и от ъгълчето на устата му се процеди кървава струйка. Свещеникът въздъхна, след което се строполи на пода. Корбет внимателно положи лейди Алис върху седалката в една прозоречна ниша. После провери дали господарката на имението има пулс; лицето и ръцете й бяха леденостудени. В следващия момент Ранулф се приближи с побеляло от гняв лице, хвана отец Августин за косата и издърпа главата му назад. В ръката му проблесна кама.