Пол Дохърти - Огньовете на сатаната

Едуард Английски влизаше в Йорк с развети знамена. Пред внушителната процесия, която се отправяше към Микългейт Бар, вървяха херолди. Зад краля се точеше дълга върволица от каруци е товарни животни, а от двете му страни маршируваха колони от копиеносци и стрелци с лъкове. Градът жужеше като катурнат кошер, тъй като едва в последната минута херолдите бяха обявили през кои порти ще влезе процесията. Цял Йорк се беше изсипал да посрещне краля: градските съветници в кожени мантии и обточени с хермелин качулки; жените и дъщерите им, облечени в рокли от най-скъпа коприна и златоткан брокат, с изскубани вежди и лъскави коси, покрити с богато украсени накити за глава и воали. Свещеници в ярки филони бяха довели своите енориаши. Свещениците носеха съдове светена вода и четчици за ръсене, за да благославят минаващия крал. Личеше си, че градският съвет е дал всичко от себе си. Уличките и канавките бяха почистени, обсипаните с рани просяци прогонени, дървените стеги опразнени, а бесилките и железните клетки до тях свалени. Членовете на гилдиите „Корпус Кристи“ и „Тринити“ имаха внушителен вид под многоцветните си знамена.

Кметът и градските съветници бяха посрещнали краля пред Микългейт Бар, за да му връчат ключовете на града на пурпурна възглавничка. Сетне го накараха да се усмихне още по-широко, като му поднесоха кесии, пълни със златни и сребърни монети. Едуард изрази своята благодарност, прие декларациите им за вярност и хвърли кесиите в ръцете на дьо Варен.

— Наглеждай ги — прошепна. — Не искам да се загуби и пени.

Веднага след като влязоха през Микългейт Бар, се спряха да послушат хора от момчета в бели столи, които пееха химн на три гласа в чест на краля, славейки управлението и превъзнасяйки победите му. След това процесията навлезе в самия град, по тесните улички, покрай големите къщи с искрящи на утринното слънце, белосани фасади, украсени с боядисани в черно греди. Въпреки наредбите на кметството, бе наизлязъл и целият живописен подземен свят на Йорк. Блудници и проститутки в къси рокли и перуки в оранжево и червено измерваха с очи войниците и се опитваха да привлекат вниманието на възседналите коне рицари и церемониалмайстори. Дребните престъпници от тесните улички, без господар и без пукната пара, се спотайваха в сенките, далеч от слънчевата светлина и готови всеки момент да побегнат, ако наближеше някой пристав. Недъгавите, певачките, главорезите, мошениците и джебчиите се бяха стекли в търсене на лесна плячка. Сергиите бяха прибрани, а търговците и техните чираци стояха със зяпнали уста, нетърпеливи да зърнат поне за мъничко своя крал.

Видът на Едуард действително оправдаваше прозвището „принц-завоевател“: със златна диадема на стоманеносивата коса, а ризницата, която Корбет го бе накарал да облече, бе покрита с плащ от златоткан брокат. Беше яхнал прочутия си боен кон, Черния Баяр, със седло и сбруя от тъмнопурпурна, поръбена със сребро кожа. Кралят яздеше с лекота, като с едната си ръка държеше юздите, а на другата му бе кацнал един великолепен снежнобял сокол, донесен от Париж. До него облеченият в полудоспехи Джон дьо Варен, граф на Съри, носеше личното му знаме — златен лъв, изправен на задни крака сред море от кръв. Точно зад краля яздеше Корбет, неспокоен и тревожен; очите му постоянно шареха из тълпата и отворените прозорци от двете страни на процесията. От време на време попипваше дръжката на камата си и хвърляше тревожен поглед към Ранулф. Неговият прислужник обаче бе зает да се усмихва и изпраща въздушни целувки към съпругите и дъщерите на градските съветници. От време на време процесията спираше и разкошно облечените херолди надуваха сребърните фанфари, преди да продължат след плющящите знамена с гербовете на Англия, Шотландия, Уелс, Франция и Кастилия.

На ъгъла на „Тринити“ кралят се спря да погледа провесения между два стълба огромен гоблен на гилдията „Корпус Кристи“. Беше сцена от Страшния съд. На него с ярки цветове бе изобразена съдбата на грешниците: законодатели, ковали лоши закони, бяха облечени в плащове от горяща сяра; подкупните адвокати биваха набивани на кол или им трошаха костите на колелото. Едуард се изкикоти на друга сцена, на която се виждаше група монаси с обръснати глави, водени от маймунолик демон към гореща яма, пълна с отровни змии. Пред тази импровизирана сцена имаше групички млади жени, всичките облечени в бяло, които пееха Песни в прослава на краля. Едуард ги послуша вежливо, галейки кацналия на китката му сокол. Сетне хвърли една сребърна монета пред подиума, целуна едно от момичетата и нареди процесията да продължи. Корбет изгледа свирепо Ранулф, който в опит да имитира краля посегна да хване едно от момичетата за ръката.