Пол Дохърти - Корабът на страха

— Ето така обикаляше наоколо — продължи Търговецът на души. — Кой ще доближи един прокажен? Стояхме пред градските порти, просехме милостиня. Ушите ни може и да гният, но чувахме едно друго за този-онзи. Мога да ти кажа всичко за Кентърбъри, сър Хю. Как лейди Аделиша Деконте е задържана в подземието на кметството по обвинение, че е убила съпруга си, както и за смразяващото кръвта престъпление, извършено в имението Мобисон. Виждаш, сър Хю, че всичко стига до нас. Хората си въобразяват, че не съществуваме. Ние сме като дърветата, покрай които минават, без да им обръщат внимание, но ние сме тук и слушаме. Мастър Грискин обикаляше насам-натам. Посети нашите братя в Съфолк, обиколи градовете и селата там, после се върна в Кентърбъри. По онова време се правеше на невъздържан в нравите писар, но когато решеше, се обличаше като прокажен — Търговецът на души потупа жълтата звезда, извезана на лявото му рамо. — Тогава идваше тук. Добър човек беше той, сър Хю.

Търговецът на души сграбчи юздите на коня на Корбет.

— И какво каза? — попита Корбет.

— Според него беше открил истината за някакъв случай, свързан с отшелническо убежище близо до Оруел — прокаженият сведе поглед към земята. — А, да, казваше, че ще се види със свой добър приятел, макар и да не спомена името ти, сър Хю. Научих го по-късно. Казваше, че тайната била свързана с отшелническото убежище и неговия параклис, „Свети Симон от Скалите“, така казваше.

— Какво се случи после? — попита Корбет.

— Напусна ни. Каза, че се връща обратно в Съфолк. Защо, сър Хю? Ще се върне ли пак?

— Не — отвърна Корбет. — Грискин е мъртъв.

Търговецът на души се прекръсти припряно.

— Бог да го прости — прошепна той. — Как е станало, сър Хю, злополука ли е?

— Убийство! — отвърна Корбет. — Но аз ще бъда ръката на Божието възмездие — наведе се и потупа прокажения по рамото. — Обещавам ти, Търговецо на души. Споменавайте ме в молитвите си и вземете — Корбет отвори отново кожената си торба и притисна още една малка кесия към ръката на мъжа. — Прибавете това към Христовото съкровище.

Тъкмо щеше да обърне коня си, когато прокаженият заговори.

— Не забрави ли нещо, сър Хю?

Корбет укроти коня си.

— Какво? Какво да съм забравил?

— Грискин издирваше Хюбърт Монаха, мъж, който преследва престъпници срещу заплащане, полубрата на пирата Блексток.

— Знаеш ли нещо за него? — попита Корбет. — Впрочем как да съм сигурен, че това не си ти?

Търговецът на души се засмя, а смехът беше весел.

— Повярвай ми, сър Хю, не съм Хюбърт Монаха. Грискин говореше за него и каза, че бил мъж с велика дарба да се преструва и с много проницателен ум. Казват, че и той е от малцината, които не се страхуват от нас.

— Някой от твоите братя срещал ли го е? — попита Корбет.

— Преди много, много години. Един от нашите събратя, вече покойник, ходел заедно с него в манастирското училище, магистър Фулберт преподавал и на двама им. Това е всичко. Но както казах, ние седим край градските порти и входове, слушаме какво си говорят другите. Ти го преследваш, сър Хю, нали? Пожелавам ти всичко най-добро. А сега, Бог да бъде с теб. Казах ти всичко, което знам.

Корбет поблагодари и отново се присъедини към Ранулф. Тръгнаха обратно по пътя към Куенингейт. Минаха през отворената сводеста градска порта и Ранулф се заозърта. Вече беше посещавал Кентърбъри с Корбет, но тогава бяха видели само покрайнините, не самия град. Той нямаше нищо общо със смълчаното поле. Въпреки снега и леда, мястото беше оживено като разбунен кошер. Широките главни и странични улици бяха претъпкани с хора, вълнуващо се, пъстро море, защото тълпата се местеше от един към друг пазар. Наложи се Корбет и Ранулф да слязат от конете и да ги водят за юздите, докато си пробиваха път покрай старата градска стена, надолу към величествената каменна катедрала и после по Бъргейт Стрийт, която водеше до самия център на Кентърбъри.

От двете страни на главната улица се редяха големи красиви къщи и величествени домове на търговци и видни граждани. Имаше богати къщи, измазани с розов и бял хоросан и с кръстосани по фасадите черни греди, всеки етаж се издаваше над другия и стоеше на здрава каменна основа. Гравираните, украсени с позлата и изрисувани входове и фронтони на къщите се извисяваха над шумотевицата по Бъргейт Стрийт. Домашни прислужници, коняри, момчета от кухнята и други слуги се блъскаха, за да купят провизии за господарите си. Билкарки и млекарки разгорещено хвалеха стоката си. Чирачета подскачаха, за да привлекат вниманието им, като ги ловяха за ръкавите, а после се връщаха зад широките сергии, издигнати пред къщите под грамадни опънати чергила. Бедняците просеха за милостиня, докато богатите, с блеснали очи, румени страни и бяла кожа вървяха достолепно, облечени в коприна и златоткан брокат. На главите си носеха качулки, завързани с шнурчета около вратовете им. На раменете си носеха мантии от вълна, украсени със злато и сребро пояси пристягаха кръстовете им. Покрити със сажди ковачи с грамадни престилки стояха пред ковачниците и приканваха клиенти, а зад гърбовете им водата във ведрата вреше от потапяното в тях нажежено до червено желязо. Жените на търговците, в скъпи рокли, обточени с хермелин, пъстри и подплатени с пухкави кожи, оглеждаха сергиите и пазаруваха. Шут обикаляше из навалицата и предлагаше да се преметне през глава. Напълно обръснатата му глава беше покрита с налепени пачи пера. Старица с поднос пискливо викаше, че нейните билки щели да изцелят всяко страдание. До нея певец, разказвач на истории, обясняваше как в Ефес Седмината спящи 28 28 Според преданието това са седмина млади християни, които император Деций се опитал да накара да се откажат от вярата си. Те намерили убежище в една пещера, а императорът наредил да бъдат зазидани живи. Младежите останали в пещерата в продължение на 177 години, докато тя не била отворена отново. За изненада на всички, те не били мъртви, а просто се събудили от съня, който Господ им дарил, за да ги запази живи. По-късно биват провъзгласени за светци. — Бел.ред. се обърнали на лявата си страна, мрачно предзнаменование, че идат още по-опасни времена. Каруцари се мъчеха да си проправят път, докато по-предприемчивите граждани бутаха ръчни колички, пълни с продукти. Кучета лаеха, група деца изпусна угоено прасенце, което хукна през главната улица, следвано от цяла тълпа невръстни мъчители.