Пол Дохърти - Корабът на страха

— Скоро ще се оправиш, Чансън. Постарай се да не се подиграваш на Ранулф за страха му от горите.

Корбет се прибра в стаята си. Влезе и веднага заключи и залости вратата, огледа се внимателно. Радваше се, че дойде тук, макар да се безпокоеше от нещата, които му предстоеше да направи. Отсядаше неизменно в абатства и приорати и тази стая показваше защо го прави. Беше чиста, пометена и ухаеше приятно. Обзавеждането не беше пищно, но бе уютно. Цветни тъкани с изобразени на тях Страстите Христови украсяваха стените, както и дървено разпятие и позлатен по края диптих. Постелките на леглото изглеждаха чисти и колосани. Под прозореца със стъкла в оловни рамки имаше маса. Стаята можеше да се похвали още със стол, ракла и шкаф. Корбет погледна към своите собствени сандъци, ковчежета и кожените дисаги, взети от канцеларията, струпани на купчина в отсрещния ъгъл. Налагаше се да почакат. Отметна завесите на леглото и приседна на края. Събу ботушите си. Запита се какво ли прави Мейв в имението Лейтън. Сигурно е станала рано, както обикновено, заета с едно или друго, влиза в работната му стая, после излиза на двора. Затвори очи, дори в тази удобна стая на богатото абатство го обзе силен копнеж по дома.

Корбет седеше и се опитваше да събере мислите си. Чу как долу Ранулф влезе обратно в къщата. Дерош се сбогуваше на висок глас. Тъкмо щеше да стане и да отключи един от сандъците на канцеларията, когато чу глух удар по капака на един от отсрещните прозорци. Бързо се запъти към мястото на удара и внимателно бутна дебелите дървени дъски. Вътре нахлу силна струя студен въздух. На този прозорец нямаше нито стъкло, нито плътен пергамент. Чудеше се какво ли е причинило шума, когато съгледа дълбоко забита в дървото стрела от арбалет. Веднага се отдръпна встрани и се огледа. Отдолу беше дворът, а малко по-нататък имаше храсталаци, отрупани със сняг. Вероятно тайнственият стрелец се бе скрил тъкмо там, макар Корбет да не виждаше никакво движение или следи. Нападателят трябва да беше дошъл през защитната стена на абатството или да се е промъкнал през странична врата. Вероятно знаеше и къде е настанен Корбет. Писарят загледа стрелата от арбалет и забеляза парче пергамент, закачено на нея. Приклекна, леко приведе глава срещу студения вятър, разви връвта и взе пергамента. Бързо затвори дървените капаци, отиде до прозореца със стъкло и разгъна пергамента. На него бе написано следното предупреждение:

Така казва Хюбърт, син на Фицърс, Всевиждащия. Веднъж те предупредих, кралски пратенико! Сега те предупреждавам повторно. Не се меси в дела, които не те засягат. Кажи на Едуард Английски, че с него все още нямам сметки за разчистване.

Корбет съсредоточено разглеждаше пожълтялото и изпоцапано с пръсти парче пергамент. Можеше да е откъснато от който и да е ръкопис или книга, но редовете бяха изписани неумело и трудно се разчитаха. При по-внимателния оглед забеляза, че подобно на изпратеното до Касълдийн предупреждение, всяка дума е изписана грижливо, сякаш пишещият се е старал да наподоби писането на невръстен ученик. Не се съмняваше, че тайнственият убиец в гората го е последвал дотук и отново е нанесъл удара си. Остави парчето пергамент на масата и протегна ръце към топлината на пращящия огън в мангала. За миг и безпокойството му, и натрапчивият, сковаващ страх се върнаха. Ненавиждаше несигурността. Извикваше у него спомени за битките в Уелс, за внезапните засади: най-много се страхуваше от тях. Представи си как носителят на вестта галопира през покритите със сняг пътища до Лейтън, за да съобщи на Мейв, че е вдовица, а децата им сираци.

Корбет пое дълбоко дъх, прошепна една молитва и за да се успокои и да разсее мрачните мисли, затананика Salve Regina 25 25 Един от най-известните антифони, посветени ни Дева Мария. — Бел.прев. . Времето отминаваше. Подремна за кратко и се събуди от камбанния звън на абатството, който призоваваше монасите отново да се съберат.

— Изглежда, е време — прошепна той на себе си. — Като го знам мастър Грискин, той по-скоро ще подрани, отколкото да закъснее.

Корбет стана, примъкна ботушите по-близо до себе си и ги обу, подскачайки от крак на крак. Отвори един сандък и извади от него бойния си колан, в чиито ножници бяха затъкнати меч и нож. Извади още малък арбалет и колчан стрели. Взе плаща си, загаси свещта и отиде в съседната стая. Ранулф беше зает да дразни Чансън заради крака му. Корбет набързо му разказа случилото се. Ранулф поиска да разгледа парчето пергамент, но Корбет поклати глава.