Пол Дохърти - Корабът на страха

— За Бога — извика Корбет, — покажи се!

— Показвал съм се и отново ще се покажа, кралски пратенико.

Ранулф понечи да излезе от пътя с измъкнат меч да се втурне в снега към мястото, откъдето идваше гласът.

— Спри! — заповяда Корбет. — В името на Бога, спри!

Конят на Корбет се размърда неспокойно. С измъкнат меч писарят се взираше в бялата мъгла. Ясно беше, че от търсене няма да има полза. Врана заграчи подигравателно и после се възцари тишина.

— Който и да е бил — заяви Корбет, — вече си е отишъл. Ако искаше да ни навреди, вече да сме разбрали.

Продължиха пътя си. Корбет с облекчение съзря стремително издигащите се стени на абатството. Грамадните му порти се разтвориха, щом наближиха, и докато влизаха с тропот в обширния двор, към тях забързаха послушници, за да се погрижат за конете им. Корбет бавно слезе от коня си и отпусна напрежението в гърба и краката си. Каза на Ранулф да заведе Дерош и Чансън в къщата за гости.

— А ти, господарю?

— Ами, Ранулф — Корбет смъкна дебелите си кожени ръкавици и потупа с тях по бедрото си, — смятам да целуна пръстена на абата, да връча препоръчителните си писма, да го полаская, да похваля както абатството му, така и къщата му за гости и да му благодаря надълго и нашироко.

Тръгна през сводестия портик към манастира и главните сгради на абатството.

Ранулф помогна на Чансън да настанят конете в конюшнята и после заведе Дерош в къщата за гости. Щом се настаниха по стаите, Ранулф донесе кошовете и сандъчетата на Дерош и лекарят се погрижи за язвата върху крака на Чансън. Почисти раната с вино и сложи билкова лапа, намаза я с мехлем и леко превърза отворената рана. Докато работеше, даде ясни наставления кога и как да се смени превръзката. За да разсее Чансън, бъбреше за болестите, които лекувал, най-вече за един случай на болестта на свети Антоний, при която кожата почервенява, изсушава се и се пука.

— Странно — измърмори Дерош, — според мен, цялата работа е в храната, която пациентите ми ядат: овес и царевица, които не са полезни, когато залежат.

— Ти лекува ли Паулентс? — попита Ранулф.

— Не — отвърна лекарят през рамо, — не съм го лекувал. С Касълдийн излязохме, за да ги посрещнем в Мобисон. Те само се чувстваха неразположени. Ако питаш мен, неразположението им се дължеше на пътуването по море, което може да извади от строя и вол. Когато пристигнаха в Мобисон, бяха потънали в пот и им се повдигаше. Посъветвах ги да полежат и толкова — Дерош сви рамене. — Стражите и множеството постове бяха идея на Касълдийн.

— Бяха ли изплашени? — Корбет влезе през вратата. — Имам предвид Касълдийн и Паулентс?

— О, да — Дерош потупа коляното на Чансън, изправи се и отиде до легена, за да измие ръцете си. — Често се усамотяваха, говореха си шепнешком. Синът на Паулентс, прислужницата и съпругата му бяха много приятни, спокойни, малко притеснени от пребиваването си в чужда страна. Не казаха нищо необичайно. Подозирам, че са забелязвали угрижеността на сър Паулентс, а разбира се, тя си е имала причина, нали? И двамата с Касълдийн са получили заплахи.

— Но заплахите са започнали, когато Паулентс е пристигнал в страната.

— Да — потвърди Дерош. — Тогава вече е било късно да се върнат обратно у дома.

— Предупреждението е дошло в Дувър, нали?

— От това, което научих — Дерош разтри очи и се загледа в тавана, — излиза, че е така. Паулентс пристигнал в понеделник. Получил заплахата, когато влязъл в кръчмата, където щял да пренощува, преди да потегли за Кентърбъри. С него се срещнахме вчера следобед, вторник. Мисля, че сър Уолтър също е получил предупреждение в кметството. И в двата случая предупреждението е било на парче пергамент. На Паулентс пъхнали пергамента в ръцете. Касълдийн го открил сред куп молби, отправени до кмета от разни граждани. Разбира се, не можело да се разбере кой или къде ги е написал. Е — той посочи към кошовете, — мастър Ранулф, би ли ми помогнал с тях, ще съм ти много благодарен.

— Мосю Дерош?

Лекарят се обърна.

— Нека ти платя — каза Корбет и посочи с жест към Чансън.

Дерош само се усмихна и махна с ръка.

— За мен беше удоволствие — отвърна той с усмивка, — не забравяй да споменеш името ми в двора. Раната не е сериозна, малко е възпалена, но я почистих. Чансън вече ще може сам да се погрижи за себе си. Сигурен съм, че братята от лечебницата също биха ви помогнали. Сър Хю, може би по-късно днес отново ще се срещнем, нали?

Лекарят си тръгна. Корбет чу шума от стъпките му надолу по каменните стъпала. Тихо ругаещият Ранулф тръгна след него, натоварен с кошове и сандъчета. Корбет се приближи към Чансън, който се бе проснал на леглото като недъгав и полагаше грижи за крака си. Корбет се засмя и го потупа по рамото.