Пол Дохърти - Храмът на смъртта

Конницата забавила ход, стиснала юздите на коне от всякакъв вид и цвят с украсени сбруи и великолепни покривки на седлата. Били войници, събрани от всички провинции на империята — светлокожи перси от запада яздели до мургави конници с тюрбани от легендарния Хинду-Куш. След конниците идвали гръцките наемници с обръснати глави, подстригани мустаци и бради и загорели от слънцето лица. Те марширували бодро в туники, ботуши и брони, а копията и щитовете им били натоварени на каруците, които се движели редом с тях. Предводителят им Мемнон яздел с персийските принцове, а командирът на отряда, изпитият и обсипан с дълбоки белези Омерта, наперено ги водел. Наемниците били в добро настроение. Били добре платени и нахранени. Всеки носел багажа си. Освен това персийските големци били напълнили каруците от обоза с най-хубав хляб и месо, прекрасно вино и бира от своята страна. Били получили значително количество персийски дарици с обещанието, че ще им бъдат дадени още след победата. Наемниците марширували във фаланги с осем колони и шестнадесет редици, като между всеки батальон имало голямо пространство. Тръбачите обикаляли фланговете, разузнавачите препускали напред, готови да вдигнат тревога, ако ги нападнат изненадващо. Началниците на наемниците им казали, че македонците са изгубени, объркани и нямат достатъчно провизии. Мемнон, Омерта и другите командири не им разкрили нарастващата си тревога — че персите не им вярват, че е имало яростен спор за това къде да застанат, каква да бъде позицията им и ролята им в персийския боен строй.

Мемнон яздел до Арсит. Сатрапът и неговите пълководци били облечени във великолепни златни и сребърни брони с пурпурни наметки. Ушите, вратовете и китките им блестели от скъпоценни накити. Само Мемнон бил облечен в обикновена туника и ризница от варена кожа, а един прислужник носел шлема и щита му. От време на време Мемнон карал Арсит да изпрати повече разузнавачи, които да разберат къде е Александър. Дори се опитал да поднови спора и молел персийските пълководци да се оттеглят, но Арсит бил непреклонен. Последният им военен съвет се провел в град Зелукея, там били взети и окончателните решения. Щели да настъпват до портата на Азия — долината на Граник — и да заемат позиция на източния й бряг. Мемнон попитал защо и узнал потресаващи новини: Александър не бил тръгнал на юг по крайбрежието, както се очаквало, а напредвал на изток, за да се срещне с тях.

— Казах ти — привлече вниманието на Арсит Мемнон, — Александър си променя решенията внезапно. Онова, което говори и онова, което прави, са две различни неща.

— Както това, което възнамерява и онова, което ще стане — отвърна персиецът. — Това също са различни неща.

Мемнон въздъхна и се взря в далечината. Някъде от равнините на Адрестея смъртният му враг се беше запътил към него.

Всъщност Александър се движеше много по-бързо, отколкото Мемнон можеше да си представи. Няколко военни части се бяха присъединили към него още в Троя. Тогава беше напуснал легендарния град, беше настигнал Парменион в градчето Арасбион и рязко беше завил на изток. Сега вече Александър беше изоставил всички преструвки — водачите бяха освободени. Разузнавачи проучваха околността. Теламон непрекъснато ги виждаше да препускат край армията. Александър искаше да бъде забелязан — огромен облак прах заобикаляше войската, хълмовете отекваха от тропота на маршируващите мъже, тракането на каруците, цвиленето на конете. Слънцето проблясваше върху оръжията, вятърът развяваше знамената на полковете, тръбни звуци непрестанно пронизваха тишината. Македонската армия беше в боен строй — две огромни части от по 750 мъже в редица и 16 в колона; между всеки осми и девети имаше разстояние, така че ако е необходимо, ариергардът да може бързо да маневрира и да се справи с всяка възможна заплаха. Конницата охраняваше фланговете, а обозът пътуваше най-отзад, охраняван от копиеносците. От време на време войниците пееха мръсни песнички за противниците си. Александър препускаше покрай армията си и даваше заповеди, които бяха повтаряни от командирите, за да ги чуят всички.

— Помнете македонския строй! Дясното крило е чукът, централната фаланга е наковалнята, а левият фланг е огънят. Всеки трябва да си знае мястото, следете командирите си! Слушайте тръбите, запомнете сигналите!

Теламон и Аристандър придружаваха царя в тези учебни обходи. Александър беше в добра форма, разменяше си добродушни шеги и закачки с военачалниците и войниците. От време на време забавяше ход и привикваше някого от средата на строя, казваше му, че познава баща му или някой друг роднина, разменяше по няколко думи и продължаваше. Разпитваше всички къде според тях ще се укрепят персите. Парменион, който командваше левия фланг, настояваше за предпазливост. Александър му се изсмя.