Пол Дохърти - Храмът на смъртта

— Ами третата, копиеносците? — прекъсна го Дарий.

— Тактиката на Александър е бързина и подвижност — продължи Мемнон. — Ще концентрира атаката си върху вражеския фланг, който ще се разреди, за да го посрещне. Намесва се пехотата, врагът е разделен, остава само да бъде обграден и избит.

— Аха! — въздъхна Дарий. — Значи пробива и разделя, обкръжава и избива.

Мемнон кимна.

— Това изисква много силна воля — съгласи се той. — Решителност и здрава дисциплина. И многократно е давало резултати.

— И какво предлагаш? — попита Дарий.

Мемнон си пое дълбоко дъх.

— Никога не се изправяй в битка срещу него.

— Какво?

Арсит и Дарий възкликнаха едновременно. С ъгълчето на окото си Мемнон видя, че сенките помръдват, но Дарий вдигна ръка и направи лек жест.

— Остави го да настъпва — продължи Мемнон. — Изгори земите, реколтата, градовете си. Примамвай го все по-дълбоко в лабиринта. Изчакай, докато огладнее и ожаднее, а духът на хората му падне.

— Значи искаш да запалим реколтата си? — възкликна Арсит.

— Не, не, слушай. — Дарий вдигна ръка. — Този македонски наивник, както го нарича Демостен…

— Демостен може да е голям оратор, господарю, но всеки път, когато се е срещал с Македонеца в битка, е побягвал.

— Знам. — Дарий откъсна едно гроздово зърно, сложи го в устата си и задъвка бавно. — Говориш за достойнствата на Александър. А какви са слабостите му?

— Ще трябва да остави Македония и Гърция — отбеляза Мемнон — под съвместното регентство на майка си Олимпиада…

— Тази дива кучка! — възкликна Дарий.

— … и стария военачалник Антипатър.

— Но те се мразят взаимно! — възкликна Арсит.

— Именно! — отсече Мемнон.

Дарий сложи ръка на устата си и се усмихна.

— Колкото повече слушам за Александър, толкова повече ми харесва. Значи Антипатър и Олимпиада ще се дебнат един друг. — Лицето му стана сериозно. — А какви са другите му слабости?

— Ще трябва да остави част от войските си у дома — продължи забързано Мемнон. — Когато пресече Хелеспонт, Александър ще бъде отрязан от дома. Съкровищницата му е празна и Гърция се бунтува. Александър носи титлата главнокомандващ, но Атина не е доволна. Никой не е забравил унищожението на Тива. Гърция има две очи. Едното, Атина, е замъглено. Другото, Тива, беше унищожено.

Дарий засмука зъбите си, внимателно заслушан.

— Значи Александър ще трябва да живее далеч от страната си? — попита Арсит.

Мемнон се чувстваше по-уверен под преценяващия поглед на Дарий — обясняваше стратегия, която Великият цар разбираше.

— Какви други слабости има този мъж? — попита Дарий.

— Репутация на кървав тиранин: тридесет хиляди тиванци бяха продадени в робство…

— Не! — отсече Дарий. — Слабости като човек.

Мемнон отмести поглед. Можеше да спомене предателството. То беше така разпространено в Македония, както в Атина или Персеполис.

— Той има две слабости — бавно каза гъркът. — Първо, родителите му. Те се мразеха взаимно. Самият Александър е казвал, че майка му постоянно си удържа наем за деветте месеца, които е прекарал в утробата й. Олимпиада се смята за мистичка. Редовно измъчвала Филип с думите, че Александър бил заченат от бог. Казват, че самият Филип я е наблюдавал да извършва някои странни ритуали.

— И така изгубил окото си — самодоволно се усмихна Дарий. — Чувал съм тази история.

— Филип и Олимпиада се намразиха — продължи Мемнон. — Всъщност той се разведе с нея и се ожени за племенницата на един от пълководците си. На сватбеното тържество този военачалник, Атал, вдигнал тост. „Най-накрая Македония ще има законен наследник, истински македонец.“ Александър защитил Олимпиада и го наругал в лицето. Филип, пиян както обикновено, се опитал да нападне сина си. Извадил камата си, скочил от лежанката, но се свлякъл на пода. „Вижте“ — присмял му се Александър, „ето един човек, който иска да премине от Европа до Азия, но няма сила и сръчност да стигне от една лежанка до друга…“

— И после? — попита Дарий.

— Александър бил изпратен в изгнание, но по-късно се върнал. Новата жена на Филип родила син.

— И Филип бил убит?

— Да, организирал голям празник, среща на всички гръцки държави, когато бившият му любовник Павзаний, който бил насилен от няколко приятели на Филип, изтичал напред и забил крилата келтска кама в сърцето му.

— И убили ли този Павзаний?

— Опитал се да избяга, но се спънал в една лоза. Телохранителите на Филип го убили. Трупът бил разпнат.