Пол Дохърти - Храмът на смъртта

Мемнон затвори очи. Помисли за македонците — твърди, непоколебими, подвижна смъртоносна стена, насочена към центъра, докато конницата им връхлита върху вражеските флангове като небесен огън. Отвори очи.

— Господарю, трябва да го видиш, за да повярваш. Те притежават сила и лукава, свирепа жестокост. За тях броят не е от значение, а само хитростта и бързината, боят и силата. Александър е започнал война срещу всички. Чу ли слуховете, господарю?

Дарий поклати глава.

— Александър няма богатства. Продал е всичките си земи. Един от пълководците му го е питал какво е оставил за себе си. Александър отвърнал: „Мечтите си“ — Мемнон не можа да не се усмихне на храбростта на своя млад бъдещ противник.

— И? — попита тихо Дарий.

— „Но какво ще ти остане за в бъдеще? — попитал същият този военачалник.

— Моите надежди.“

— Колко годишен е?

Мемнон разпери ръце.

— Двадесет — двадесет и едно лета.

— А как изглежда този македонски дребосък, който иска да превземе империята ми?

Мемнон си припомни собствените впечатления, както и сведенията на шпионите.

— Малък човек, който изглежда голям — отвърна той бавно. — Александър е набит, с тяло на атлет. Когато върви, леко накуцва.

— Каква е косата му?

Мемнон потупа собствената си плешива глава и се усмихна.

— Някои казват, че е руса като узряло жито, къдрава и подстригана равно на врата и челото. Ласкателите казват, че има златиста кожа. Той е румен, приятен и добре сложен. Няма чипия нос на баща си, но е наследил усмивката му.

— Ами очите?

Мемнон погледна към Дарий.

— Винаги споменават, че очите му са с различен цвят, господарю, едното синьо, а другото кафяво. Александър притежава уменията на актьор, влажен поглед — както казват, момичешки — усмихнат, закачлив, но когато се наложи, твърд като желязо и студен като мрамор. Обикновено държи — имитира го Мемнон — главата си наведена, брадичката почти докосва гърдите му. Понякога накланя главата си леко встрани. Когато говори с теб, Александър се държи така, сякаш си единственият човек, който има значение.

— Забележително — промърмори Дарий. — И какви други качества притежава този тъй наречен юноша?

— Той е щедър, смел, отличен ездач. И се интересува от всичко, независимо дали са растения…

— Или произведенията на Аристотел?

— Аристотел му е бил учител — съгласи се Мемнон. — Александър и другарите му са били обучавани от превзетия атинянин в горичките на Миеза…

— О! — Дарий се залюля напред-назад върху възглавниците, очите му се взираха в пространството. — А как е госпожа Барсина?

— Прекрасна като нощта, господарю.

Мемнон почувства тръпка на страх. Дарий още не го беше поканил да яде или пие. Арсит изглеждаше напрегнат, свел глава, постоянно поглаждаше намазаната си с благовонно масло брада, сякаш слушаше внимателно, или пък мислеше за нещо друго.

— А като пълководец? — Гласът на Дарий беше остър. — Този Александър?

— Има наемници и лека тесалийска конница, но те са плява на вятъра в сравнение със собствената му войска.

Мемнон се замисли. Представяше си гъстите редици на македонската фаланга, дългите сариси, насочени напред, тропота на крака в сандали, бойните песни, трополенето на конницата.

— Ако те са плява, кое е живото растение?

— По-скоро узряла нива — прошепна Мемнон. — Подвижна нива, господарю, чиито стъбла са от дърво и твърда стомана. Можеш ли да си представиш? — той вдигна ръка. — Нападат противника си по фланга или дори челно. Сарисата е дълга около шест метра. Може да пронизва и мушка, преди дори да са се сблъскали с врага.

— Можеш да използваш стрелци — заяви Арсит.

— Фалангата се движи твърде бързо, ще направят стена от щитовете.

В градината долу запя славей с кристалночист глас — странен звук в тази смразяваща зала, излъчваща безмълвна и мрачна заплаха.

— Македонските копиеносци се раждат и възпитават като воини — обяви Мемнон. — Те притежават не само точност, но и бързина, сила и увереност.

— Покажи ми тактиката им. — Дарий посочи към малките благовонни пръчици върху масата.

Мемнон ги подреди.

— Това е врагът, господарю. — Той се усмихна извинително. — Или трябва да кажа нашите македонски противници? В средата е пехотата, конницата е по фланговете. Опасността при македонците е тройна. Първо, конницата, водена от Александър. Той ще застане на десния фланг. Второ — в центъра, пехотата, разделена на две — щитоносци и леко въоръжени пехотинци, много бързи и смъртоносни…