Пол Дохърти - Дверите на ада

— Не, не — поклати глава Сарпедон. — Господарю, когато слезе в Троя…

— Корабите ми акостираха на пясъчната ивица — довърши Александър вместо него. — Какво искаш да кажеш, Сарпедон?

— Ако флотът влезе в заливчето на Хера, корабите могат да бъдат изтеглени на брега и така ще има място за всички. Обсадните машини ще бъдат разтоварени и на каруци ще пристигнат тук — той вдигна рамене — за един ден или една нощ.

Царят кимаше одобрително.

— Но как ще изпратим съобщение на Никанор? — попита Парменион. — Той се върти край брега като патица.

— Не, не, дал съм му допълнителни заповеди — отвърна Александър. — Ако не може да акостира в Минд, трябва да се върне в открито море, да избегне персийските кораби, които блокират пристанището на Халикарнас и да плава на изток. После да се отправи към брега и да чака сигнал къде го очаквам: силен огън през нощта или стълбове дим през деня. Призори вече ще е отминал Халикарнас. Сега знаете какво ще направи. Ще доближи крайбрежието и ще чака сигнала. — Царят потри ръце. — Аминт, изпрати разузнавачи! Не, по-добре и ти иди с тях. Препускайте с пълни сили към брега. Ще бъдете в безопасност, персите са се залостили в Халикарнас. — Той се почеса по главата. — Запалете сигнални огньове. Никанор ще изпрати лодка. Проучи картите, вземи една със себе си. Трябва да намери заливчето на Хера — Царят погледна към Сарпедон. — Защо го наричат така?

— На носа има изоставен храм на Хера — отвърна спартанецът. — Някога се е намирал навътре в сушата, но морето изяжда брега, затова е бил изоставен.

— Ще запалим огъня там — каза Александър. — Късно този следобед. Селевк, вземи два отряда щитоносци. Сарпедон ще дойде с теб. Никанор ще докара корабите. Пригответе каруците и ако съдбата е с нас — Александър огледа стаята — след два дни ще бъдем готови да подплашим Мемнон и Ефиалт, както никога през живота им.

Теламон улови погледа му и зърна палави искрици в очите му.

— Е, дадох достатъчно заповеди. — Александър се изправи и приглади туниката си. — Останалите могат да се натъпчат и напият като прасета, после да си легнат. А аз ще се поразходя с личния си лекар.

Царят тръгна към вратата. Постът се отдръпна, отвори я и пропусна Александър и Теламон. По коридора царят пляскаше с ръце и кимаше на дежурните войници. От време на време се спираше да огледа нечия броня, изображението на минойски бик върху нечий щит или да провери остротата на мечовете им. Излязоха на големия калдъръмен двор. Царят седна на ръба на кладенеца и вдигна поглед към звездите.

— Добре ли се чувстваш, господарю? — попита Теламон, приближавайки предпазливо. — За кого изигра това представление?

— За всички, Теламоне — усмихна се Александър в мрака. — Ако не можем да завземем Халикарнас, какво да направим? Искам да пипна Мемнон и Ефиалт и да им дам незабравим урок. Искам това пристанище. Искам да покажа на цяла Персия и Гърция, че никой град не може да ми устои. Затова имам нужда ръкописът на Питий да бъде преведен — за да разбера къде е слабостта на крепостните стени.

— Наистина ли? — Теламон седна до него. — Закълни ми се, Александре, че не знаеш какво пише в ръкописа наПитий.

— Ако знаех съдържанието му, щях да бъда най-щастливият човек на света.

Леката отсянка на тъга в гласа на царя разтревожи лекаря.

— В него има и нещо друго освен тайната на стените, нали?

— Да, така мисля, но ще трябва да почакаме, докато го разберем, нали? — подразни го Александър. — Напредвате ли?

— Донякъде — отвърна Теламон. — Но и преди сме минавали по този път, нали, Александре? Да не искаш да ми кажеш, че не си знаел за Заливчето на Хера? Видях те с часове да разглеждаш картите. Трябва да си подозирал, че Ефиалт и Мемнон ще те чакат в Минд. И най-неопитният войник би се сетил, че търсиш пристанище за корабите си. Ти имаш карти, имаш и шпиони. Познаваш крайбрежието като дланта си. Отново играеш театър. Защо извика всички в залата за пиршества? Защото знаеш, че между нас има шпионин и искаш да заблудиш Мемнон и Ефиалт.

Александър отново отправи поглед към обсипаното със звезди небе, сякаш внимателно се вслушваше в шумовете на нощта: виковете на командирите, които организираха нощната стража, подрънкването на звънчето, което постовете си предаваха, за да покажат, че всички са нащрек и линията им не е прекъсната.

— Когато баща ми ме учеше как да се бия — бавно започна царят, — ми каза, че първата ми задача е да заблудя противника. Направих го при Граник. Персите очакваха да тръгна по суша, да се опитвам да завладея този или онзи град, да завзема пристанище и да повикам бойните си кораби. Аз направих обратното. След като превзех Ефес, те смятаха, че ще остана там, за да се наслаждавам на богатствата му.