Пол Дохърти - Вечната маска на смъртта

— Атий Енобарб — разчупи тишината гласът на Елена, — бивш центурион 24 24 Центурион — началник на военна единица от сто души в римската войска, стотник. — Б.пр. в Двайсети легион „Виктрикс“ 25 25 Victrix (лат.) — Победоносен. Всъщност прилагателното е в ж.р., „победоносна“, тъй като е съгласувано с думата за легион, която на латински също е от женски род. — Б.пр. и до последно инженер и архитект. Чувала ли си за него?

Клавдия завъртя отрицателно глава.

— А за Макрин, бивш трибун 26 26 Трибун — в древния Рим лице, което стои начело на градска триба (или административна единица), по-късно наименование на различни изборни длъжности с политически характер. — Б.пр. на нощната стража в Целийския квартал край Флавиевата порта?

— Това е било преди да отида там, твое величество, може би чичо ми…

— А за Фронтин — остро продължи Елена, — освобожденец на споменатия Атий?

Клавдия реши да замълчи.

— За Юлий Филип, Лукреций Нарс, Гемел Север, Петилий Гавин — декуриони 27 27 Декурион — началник на военна единица от десет души в римската войска, десетник. — Б.пр. в същия Двайсети легион, всички инженери, архитекти и чертожници?

— Двайсети „Виктрикс“?… — заекна Клавдия. — Нали това е бил един от легионите на Максенций в гражданската война срещу…

— Срещу мен, техният законен император! — провлечено се обади Константин. — Двайсети беше гръбнакът на противника. — Той се прозя и разтърка лицето си: — Ако имаше начин, щях да разпъна на кръст всички тях!

Клавдия кимна с разбиране.

— Твое величество не разформирова ли легиона? — заекна Муран.

Константин лениво се засмя и махна с ръка към майка си да продължи.

— Двайсети беше разформирован — продължи с равен глас Елена. — Умният Анастасий е събрал всички сведения…

Клавдия се усмихна на глухонемия, макар да подозираше, че императрицата не е получила всички сведения. Нещо в тази среща й правеше силно впечатление. Силвестър седеше съвсем мълчалив, докато Елена говореше далеч по-остро, сякаш искаше да подчертае неотложността на въпросите.

— Както казах, Двайсети легион беше разформиран — продължи Елена, — но Атий и неговите командири не бяха наказани. — Тя бързо стрелна с поглед Силвестър, седнал като изваяна от мрамор статуя. — Разбираш ли, Максенций ги използваше като scrutores mortuorum .

— Търсачи на мъртъвци?

— На мъртви християни, ако трябва да бъда по-точен — Силвестър заговори след даден му от Елена знак. — Диоклециан и неговият наследник Максенций предприеха най-жестоките гонения на нашата църква, това ти е известно. Те искаха да ни унищожат до корен. Нападаха хекатомбите, разбиваха олтарите ни, поругаваха светилищата ни и…

— Но търсачите? — настоятелно попита Клавдия.

— Нашата църква… — В покритите с тежки клепачи очи на Силвестър блесна някакъв сарказъм, който се почувства и в гласа му. Той преднамерено прокарваше линия между себе и Клавдия; нейните родители бяха християни, а тя не.

— Твоята църква? — попита със съмнение Клавдия.

— Има преобилно свои мъченици и светци, те са нейното богато наследство.

Клавдия кимна в знак на съгласие, макар че вътрешно простена. Крайната пристрастеност на Елена към реликви съгласно християнската традиция беше добре известна. Дори чичо Полибий й бе продал една!

— Или би трябвало да кажа — Силвестър много внимателно подбираше думите си, — някои от тях! По времето на Нерон, преди около двеста и петдесет години, галилеецът Петър е бил разпънат с главата надолу в императорския цирк на Ватиканския хълм. По-късно бил погребан близо до мястото на екзекуцията. Петър беше основател на църквата в Рим. Неговият гроб е много ценен за нас. Той съдържа останките на човек, който е вървял с Христос. Този гроб подчертава силата на нашия понтифекс, епископът на Рим.

Лицето на Силвестър започна леко да поруменява. Той гледаше без да мига Клавдия, която издържа погледа му. Сила! Клавдия знаеше точно накъде бие презвитерът. Един ден, може би дори много скоро, Силвестър можеше да стане новият понтифекс. Клавдия тайно беше работила с него като връзка между него и Елена. Тя и Силвестър добре се познаваха, макар че Клавдия не споделяше бляновете му.

— Гробът на Петър беше пазен като голяма тайна — продължи Силвестър. — Той трябваше да бъде укрит от хора като Аврелиан, Север, Деций, Диоклециан и други императори, които желаеха да унищожат нашата вяра. Точното му място се знаеше от потомците на семейството, първо погребало останките на Петър. Може би са знаели и други, но само когато гоненията престанели, това тайно място щяло да бъде разкрито. В наше време — Силвестър нервно се покашля — тайната на блажения Петър се пазеше от един наш дякон, Валентиниан. Преди осем години обаче той изчезна. Или е избягал, или е бил убит по време на големите гонения. Никой не знае…