Пол Дохърти - Вечната маска на смъртта

Константин хвърли бърз поглед вдясно. Добре, помисли си той, майка ми се забавлява със сложните си кроежи и тайни планове. Императорът вдигна бокала с вино и вдъхна топлия аромат на Кампания, такова желано облекчение от пълзящата воня на гарума, любимия рибен сос на поданиците му, които бяха насядали горе с дървени паници, в които вдигаше пара храна от импровизираните готварници в аркадите на цирка. Константин отпи голяма глътка. Имаше нужда! Освен това имаше нужда да помисли и обмисли, да крои планове за онова, което майка му наричаше res secretissima — най-тайните работи, а както винаги — и за онзи Лициний!

Константин скръцна със зъби и отново отпи от бокала. Две години бяха минали, откакто бе победил съперника си Максенций при Милвийския мост, бе завзел Рим и се бе обявил за император на Запада, делящ света със съперника си Лициний, който се спотайваше в Никомедия отвъд пролива на Византион. Константин беше решил да сложи край на това. По-късно тази година, когато жътвата приключеше и захладнееше, легионите му щяха да потеглят на изток, бойните му галери щяха да проучат крайбрежната защита на Лициний. Щеше да унищожи Лициний, както преди време Лициний се беше опитал да унищожи него.

Константин притвори очи и си спомни императорската вила в Бая 20 20 Бая — град в древна Италия, близо до Неапол. — Б.пр. , залеза на слънцето, прохладния ветрец. Ясно помнеше онази фатална вечер. Беше хапнал леко — ароматна лещена супа със затоплено вино, и се смееше на пътуващата трупа клоуни. Бяха бутнали перуката на един, докато други двама бяха килнали своите настрани. Константин гледаше мимовете и с половин ухо долавяше как градинарите подострят пръти за лозите или плетат нови кошери. Смехът внезапно спря. Двама от актьорите забързаха към него. Това вече не беше игра или гуляй! И двамата бяха въоръжени със закривени ками. Константин не беше толкова пиян, на какъвто често се преструваше, ритна стол към единия от убийците, изправи се да срещне другия и се сблъска с него като борец на арената. Беше реагирал по-бързо дори от телохранителите си. Заговорниците бяха заловени. Трима мъже и една жена. Константин лично разпита мъжете, които бяха вързани за колове в градината. Там слагаха нагорещени чинии върху гърдите им, после ги вдигаха и отлепваха с тях кожа и плът и оставяха отворените рани да зеят, за да пъхат в тях горящи въглени и да ги поливат с урина. И тримата признаха, че са убийци, пратени от Лициний. Бяха се снабдили с подправени препоръчителни писма до столника, уреждащ пировете. Константин заповяда този нещастен придворен да бъде вързан за опашката на кон и да го влачат от Бая до Рим. Когато сарматските наемници стигнаха в околностите на града, от него беше останал само един крак. Тримата убийци бяха разпънати на кръст, а съучастничката им изпратиха в Колизея. Там съблякоха дрехите й, завързаха ръцете й отзад и я качиха на гърба на див бик, който щеше да я блъска и премята, докато накрая я набоде на рогата си. Това беше открит отговор на Лициний, че заговорът му се е провалил!

Константин започна да гризе кокалчетата на пръстите си и ядосано огледа императорската ложа. Заговори, заплахи, изнудвания!

На кого може да се довери? На знаменосците, личните му телохранители с техните бели и пурпурни туники и блестящи брони, с кожите на мечки, вълци и пантери, които красяха главите и раменете им? Въпреки че всички тези мъже се бяха сражавали за него при Милвийския мост…

На банкера Руфин и облещената му, шумна жена? След като беше отдал имуществото и живота си, дома и богатството си на звездата на Константин, ако императорът паднеше, Руфин сигурно щеше да го последва.

На Крис, плешивия управител на двореца с педантично присвитите устни и малките кръгли очички? Странен човек беше този Крис! Говореше се, че се занимавал с тъмни изкуства. Носеха се приказки, че можел да чува черните жаби, квакащи в Стикс 21 21 Стикс — реката на забравата в подземното царство. — Б.пр. . Мъж, който се криеше зад веселията и плътските наслади и все пак, ако беше вярно, по пълнолуние принасял в жертва черна овца сред кипарисите в императорските градини. Тогава от жертвата с писъци изскачал дух с огнена опашка и поемал да дири Древната Хеката. 22 22 Хеката — в гръцката митология богиня на мрака, нощните видения и чародейството. — Б.пр. Или това бе само злобна мълва? Крис си беше създал много врагове. Бе се самопровъзгласил за поет и мъдрец. Веднъж един могъщ царедворец го запита защо не му изпрати една от поемите си да я прочете.