Пол Дохърти - Вечната маска на смъртта

Клавдия се канеше да започне да разпитва, но улови острия му поглед. Той й нареждаше да мълчи, поне за момента.

— С Атий работеха и други — поде историята Елена, — които бяха назначени от Диоклециан и Максенций да търсят из Рим, да претърсват града за светилища и реликви на християнски мъченици, особено тези на Петър. Тъй като бяха инженери и архитекти, можеха да проникват в тайните подземни проходи, пещери и тунели. Те намериха някои гробове и ги унищожиха.

— А този на галилееца?

Силвестър примигна, когато Клавдия използва разпространеното название.

— Никога!

— Но те са преследвали Валентиниан?

— Все пак очевидно никой досега не го е намерил.

— Тогава защо запазихте живота на тези търсачи? В края на краищата, те са били послушни оръдия на Максенций.

— Защото знаеха какво е било направено; може би знаеха повече, отколкото признаваха.

— А какво са признали?

— О, признаха, че са търсили гроба на Петър, но не са го открили — отвърна Силвестър. — Той си останал в тайна. Не знаеха също нищо и за Валентиниан, което беше странно. Валентиниан бе високопоставен в християнската общност. Ако е бил задържан и убит, би трябвало да останат някакви архиви, но ние потърсихме и не намерихме никаква следа.

— Вярно — разпери ръце Елена. — Валентиниан може да е умрял от естествена смърт, може да е избягал, да е бил тайно отвлечен или тайно убит…

— Значи — заяви Клавдия, — търсачите са признали, че не знаят нищо, но въпреки това провиненията им са били опростени, а правата — възстановени напълно.

— Приехме ги в обятията си — изфъфли Константин, сякаш в просъница. — Като заблудени овци. Ние наистина вярвахме, че могат да ни кажат много, особено до момента, когато Атий беше убит преди три нощи.

— Решихме да ги използваме — обади се Елена толкова бързо, че Клавдия се запита дали не се опитва да скрие нещо в потока от думи.

Августата облиза устни, преди да продължи:

— Атий и хората му бяха пратени към Хелеспонт 28 28 Хелеспонт — древно наименование на Дарданелите. — Б.ред. , за да направят план за повторното изграждане на града-крепост Византион 29 29 Византион — древен град на европейския бряг на Босфорския пролив. В 324–330 г. на негово място по заповед на Константин Велики бил основан Константинопол, бъдещата столица на Източната или Византийската империя (от 1453 г. след завладяването му от турците се нарича Истанбул). — Б.пр. , който контролира проливите. Те се върнаха преди две седмици и бяха настанени тук в двореца, да подготвят записките си и да отговорят на въпросите, които имахме. Искахме да ги държим заедно. Бяха наглеждани от Макрин. Техният пазач е нещо като специалист в изкуството на войната. След завръщането им поведението на Атий стана странно. Престори се на болен, остана в дома си и не се присъедини към останалите в двореца. Никога не излизаше. През по-голямата част от времето стоеше заключен в една сигурна стая в приземния етаж на вилата си. Ако това продължеше дълго, щяхме да се намесим. Както и да е, преди три вечери любовницата на Атий, Друзила, се опитала да го събуди. Вратата на стаята му била заключена отвътре. Когато не й отговорил, Друзила извикала Фронтин, освобожденеца на Атий. Вратата била разбита и открили Атий мъртъв със забита в гърба му кама. Не открили нищо друго, освен че ковчежето „Ихтус“ липсвало.

— „Ихтус“?

Елена направи гримаса.

— Досега не знаехме колко е важно. Очевидно в него имало ценни книжа, вероятно нещо свързано със загадката около гроба на галилееца Петър.

— Защо мислиш така?

— Вчера вечерта… — Елена млъкна. — Ах, да, нали знаеш Колоната на тайните?

Клавдия кимна. Кой не я знаеше? Големият железен сандък с форма на вълча муцуна с отворена уста, поставен в основата на Палатинския хълм, до оградата на двореца, за да приема анонимни сведения от всеки гражданин, желаещ да издаде тайните на някой друг — тази практика затрупваше с работа agentes in rebus и secretissimi , очите и ушите на императора.

Елена вдигна ръка и щракна с пръсти. Анастасий й връчи малък свитък, който Елена подаде на Клавдия. Пергаментът беше с добро качество, почеркът — спретнат и добре оформен. Писмото известяваше августейшите, че след загадъчната смърт на Атий Енобарб тайната, къде е гробът на галилееца Петър може да стане тяхна за три милиона златни солиди 30 30 Солид — парична единица в Древния Рим. — Б.пр. в новоизсечени монети. Уговорката за продажбата можела да се осъществи веднага, щом августейшите огласят съгласието си и това на презвитер Силвестър в bulla 31 31 Bulla (лат.) — тук официално уведомление. — Б.пр. , поставена на Цезаровия форум. Уведомлението трябвало да гласи, че желаят да получат aliqua sacra — някои свещени предмети. Писмото беше подписано цветисто — „Харон 32 32 Син на Ереб и на Нощта (Стикс), който на черната си лодка прекарвал душите на мъртвите през река Ахерент (или Стикс) в подземния свят. — Б.пр. , господар на подземния свят“.