Пол Дохърти - Царицата на нощта

— А Александър? — попита Муран. — Той беше убит!

— О, това е друго нещо — втората част от плана на Урбана. Както казах, изпратих Издирвача Салуст във вилата на Аврелиан. Сега завещанието на военачалника е публично известно. Според него, цялото му богатство остава на Александър. Само ако Александър умре без потомство, богатството му ще премине към теб, господарке Урбана. Размислих се върху това, когато Муран подчерта, че сега ти си богата жена. Двете с Касия сте разбрали, че отвличанията не бива да продължават. Александър се е превърнал в голямото препятствие, затова ти си решила, че той трябва да умре заедно с баща си, това е трябвало да бъде последното злодейство на Сезотен.

— Муран беше нает за охранител, той беше специално избран. Първо, това бе чудесен начин да покажеш колко си загрижена за доведения си син, макар да беше лъжа. Второ, беше превъзходен начин да се отървеш от другите разбойници, наети от Сезотен. В деня на нападението той ги праща в засада. Те са ранени или убити. Ако някой от тях оцелее, за него няма пощада. Муран ви е казал, че ще заведе Александър в Рим, обаче е сигурен, че единствените, които са знаели точно по кое време ще тръгнат, сте били ти и военачалникът Аврелиан. Той дори на Александър не е съобщил, за да не се развълнува прекалено много момчето. В края на краищата, мога да разбера Аврелиан, той е бил горд от решението на Муран да заведе сина му в Рим, но ти, господарке Урбана, след всички онези ужасни отвличания, не възрази ли? Особено, след като дойде в двореца да се жалваш на самата императрица от похищенията.

— Ти ме подкрепи! — Муран посочи с пръст Урбана. — Подкрепи ме. Изобщо не възрази да заведа Александър в града!

— Ако всичко това е вярно — прекъсна го Елена, — защо Урбана веднага дойде при мен, след като дъщерята на сенатора Карин беше отвлечена? Каква логика има в това?

— Ах! — отвърна Клавдия. — Отначало си мислех, че това са само жени, които си пъхат носа навсякъде, но сега идваме до още едно доказателство — актьорът Теодор. Той е присъствал, когато Антония е била отвлечена. Разказът му беше смесица от факти и измислици. Не е видял ничие лице, но тъй като се е покланял в храма на Хатор, сигурно е разпознал маските. Сезотен е щял да убие Теодор, но е имал точни нареждания никой да не пострада. Затова той бързо е съобщил на Урбана каква опасност представлява актьорът.

— Пак ще попитам! — прекъсна я Константин. — Сезотен познавал ли е Урбана?

— Мисля — отговори Клавдия, — че Урбана е действала единствено чрез посредника си Леарт, предрешен като жена. Сезотен бил известен за подробностите, той и другарите му трябвало да се съберат и да нанесат удар. По-късно Леарт прибирал парите за откупа и давал на Сезотен неговия дял. Върховният жрец не се страхувал от нищо; той забогатявал, имал осигурено безопасно място в катакомбите и, както навярно се досещал, бил покровителстван от много могъща личност.

— Не е ли заподозрял нещо след като получил нареждане да убие младия Александър? — попита императорът.

— Не — отговори Клавдия. — Защо да подозира? Та това дори би могло да отклони подозренията от Урбана. Убийството на любимия й син? Не! — Клавдия отметна кичур коса от лицето си. — На Сезотен вероятно е било казано, че така си отмъщават на императрицата, задето е изпратила Херея да шпионира в катакомбите. В същото време е било и най-бързият начин да се отърват от наетите от Сезотен разбойници. Много се съмнявам дали са им казали за Муран, описали са го като обикновен телохранител. — Клавдия се усмихна на любимия си. — Скоро обаче нападателите разбрали, че нещата са по-различни. Муран не успял да спаси Александър, но се сражавал толкова добре, че станало извънредно опасно да продължават схватката и те побягнали. Сезотен и другите е него се погрижили за оцелелите. — Клавдия замълча: — Ваши величества — тя посочи обвинените, — представете си две жени, обзети от една идея, две опасни жени, които сами са си проправяли път нагоре. Урбана е преизпълнена е негодувание срещу съпруга си и условията на неговото завещание, от това, че не я подкрепя за нещо, което тя смята за важно. Тя привлича Касия и разбира се, Леарт, евнухът е съвършеното оръжие. Той не обича нито Рим, нито неговите сенатори и военачалници. — Клавдия сви рамене: — А сетне и миналото го застига.

— А Теодор? — попита императрицата.

— О, нашият актьор беше много хитър! Поискал е да се убеди, че онези маски са от храма на Хатор. Приискало му се е да прецени нещата, дори може и да е помислил за изнудване, затова толкова настояваше да иде в храма, преди да го заведем в „Магариците“. Освен това, бил е и изплашен. Ако разпознаел маските, можело и да се окаже замесен — нали е бил с господарката Антония, когато са я отвлекли. Сезотен обаче предава разказаното, където трябва и господарката Урбана, тази грижовна римска матрона, се задейства бързо. Тя посещава сенатора Карин, взема Теодор и отива в двореца. По-късно същия ден Теодор умира, отровен.