Пол Дохърти - Царицата на нощта

— Ние не знаехме за това! — обади се Урбана.

— Знаели сте! — студено отвърна Клавдия. — Знаели сте, че той е пикт. — Говореше бавно, за да може Касия да следи устните й. — Знаели сте за убийствата, не може да не сте забелязали, че някои предмети липсват. Леарт винаги е отсъствал, когато тези мъже са били убивани. Но след като пак се връщал, какво ви е било грижа? В края на краищата подозирам, че Леарт е привикнал към тази маскировка: бил е облечен по същия начин, когато се е срещнал със Сезотен, за да му предаде разпорежданията ти. Разбираш ли, Касия — Клавдия се наведе напред, — аз използвах Издирвача Салуст. Той не откри почти нищо за миналото ти. Приела си християнството, но преди това си била куртизанка и като всички известни куртизанки в Рим, си се кланяла на египетските богини Изида и господарката Хатор. Ти познаваше Сезотен, знаеше за неговия порочен начин на живот.

— Ако това е вярно — извика Урбана, — ако Сезотен е знаел, че Касия е замесена, защо не си призна?

— О, разбира се, че няма да си признае! — рязко потвърди Клавдия. — Може и да е подозирал, но е нямал твърди доказателства срещу вас. Нещо повече, ако обвинеше вас, щеше да уличи и себе си. Следователно, предизвикателството към Муран беше най-безопасния път за всички. Ако Сезотен победеше, нямаше да съществуват повече проблеми. Ако го убиеха, той и другарите му щяха да млъкнат завинаги. Мога да разбера ликуването ти в императорската ложа, когато Муран спечели; проблемът бе разрешен. На това се дължи и триумфалният вик на Леарт, той беше толкова възбуден, че се върна към родния си пиктски език.

— Обвиняваш ли ни? — попита настоятелно Урбана. — Касия, Леарт, дори мен?

— Разбира се, че ви обвинявам! — Клавдия огледа разположените в дъга лежанки. Всички гледаха напрегнато, дори Константин бе забравил да пие. Силвестър седеше с наведена глава и ръце в скута. Елена се взираше в тъмнината. Муран недоумяващо поклати глава.

— Ще изложа обвиненията си. Урбана, ти определено си богата, поне сега — добави Клавдия, — защото преди не беше. Ти, Урбана, и Касия прегърнахте християнството. Е, това не беше пълно приемане, вие просто сменихте един култ с друг. И двете бяхте обсебени от разказа за Мария Магдалина, спътничката на Христос, която според презвитер Силвестър, избягала от Иудея след възкресението и се установила в Марсилия. Ти бленуваше да намериш гроба й, но това струваше пари.

— Съпругът ми беше богат.

— Аврелиан беше богат, но не те глезеше, защото всъщност не те обичаше. Той отхвърляше твоето приемане на християнството, твоето обсебване от реликвите. Аз прочетох спомените му. Разбираш ли, през последните няколко години той почти не споменава за теб? Ти, разбира се, все още си имала влияние над него. Когато Петилий познал Леарт, тъкмо ти вероятно си направила всичко възможно ветеранът да не се срещне с мъжа ти. Ти ли подтикна Леарт да нанесе бърз и решителен удар, за да сложи точка на въпроса?

Урбана отвърна поглед встрани.

— Разбира се — продължи Клавдия, — ако Петилий се беше срещнал с мъжа ти и бе разговарял с него, ти щеше да подкрепиш Леарт. В края на краищата не е престъпление да оцелееш при едно клане. А и Петилий щеше да признае истината, какво в действителност се е случило с неговия командир в онова самотно укрепление в севера на Британия преди толкова много години.

— Какво общо има това с отвличанията? — прекъсна я Константин, като пренебрегна ядосания жест на майка си.

— О, голямо! — отвърна Клавдия. — Урбана е имала нужда от пари.

— Тя е богата! — възрази Константин, като произнасяше неясно думите.

— Не е! — опроверга го Клавдия. — Аз подозирах, че тя получава просто някаква издръжка, пари, които е харчила за скъпите си търсения. Салуст откри условията за паричната подкрепа, която ти е осигурявал мъжът ти, да не говорим за завещанието му. Преди смъртта на Аврелиан ти изцяло си зависела от издръжката му. Отчаяно си имала нужда от пари и какво си направила? Ти си високопоставена римска матрона, Урбана, до теб достигат всички мълви. Толкова лесно е било да научиш къде ще има празненства и излети, кога и къде ще се състоят, дори да узнаеш кое е тайното местенце на Антония в собствената й градина. Решила си да организираш отвличането на деца на богати римляни, да искаш откуп за тях, да ги освобождаваш и така да имаш свой собствен източник на доходи. Е, това е била първата част от плана ти. Ти и Касия сте… — Клавдия замълча; изкушаваше се да каже „любовници“, но нямаше сигурно доказателство за това. — Вие сте съучастнички. Чрез нея и Леарт, преоблечен като жена, ти си започнала преговори със Сезотен. Той имаше славата на човек, занимаващ се със съмнителни дела, нещо, което Касия помни от времето, когато е била куртизанка. Планът ти е бил съвършен. Както казах, научавала си всички подробности за патрицианските семейства в града. Освен това си и християнка, която може научи всичко, свързано с катакомбите. Внимавала си да не бъде причинена никаква голяма вреда: децата се връщали читави, богатите им родители губели малко злато, Сезотен получавал своя дял, а ти си можела да продължаваш да търсиш свещени реликви. Ти и Касия напълно сте се отдали на тази цел. Религията вече нямала значение за вас. Магдалина се превърнала в самоцел, в център на твоя свят. Харчила си всичко, за да постигнеш мечтата си. Разбира се, мъжът ти трябва да се е питал откъде идват парите ти, но ти си била толкова близка с Касия, лесно е било да го объркваш, да го лъжеш, да го мамиш.