Пол Дохърти - Убийствата на Бялата роза

Тялото така и не се върнало в Шотландия. По време на царуването на Елизабет неколцина зидари го открили в една стая в двореца и поиграли на футбол с мумифицираната му глава, докато един състрадателен свещеник не взел останките, за да бъдат погребани в криптата на „Сейнт Андрю Ъндършафт“. Според Уолтър Скот, когато ровът на замъка Хюм бил отводнен през XVIII век, в него бил открит скелет с верига около кръста. Хората от клана Хюм били съюзници на кралица Маргарет. Някои историци смятат, че те са били истинските престъпници, които са убили Джеймс след Флодън и хвърлили тялото му в крепостния ров. Години наред се носели слухове и клюки, че Джеймс не е загинал при Флодън.

Шалот е прав — Маргарет Тюдор била „напаст във фуста“. Фактите за страстната й връзка с Гевин Дъглас отговарят на описанието в тези мемоари, много убедителна е и версията му за събитията около раждането на Александър, херцог Рос. Маргарет се връща в Шотландия, където живяла дълго и щастливо, предизвиквайки колкото се може повече проблеми под братския поглед на Лъжливия крал Хал. Борила се и получила развод от Ангъс и незабавно избрала граф Ленъкс за свой трети съпруг. Предизвикала повече суматоха в Шотландия, отколкото всички армии на брат й!

Лъжливият крал Хал и кардинал Томас Уолси са описани точно в мемоарите на Шалот. Известно време кардиналът притежавал пълна власт над Англия и мнозина смятали, че използва черните магии на известната вещица Мейбъл Бриг, за да подчинява крал Хенри. Но както изтъква Каролайн Сиймор в отличната си биография на крал Хенри VIII, предсказанията, че той е Тъмният принц, се оказали верни. Поне петдесет хиляди души са били екзекутирани по време на трийсет и шест годишното му царуване. Претенциите на рода Йорк също се смятали за голяма заплаха спрямо короната на Тюдорите и преди да умре, крал Хенри VIII почти успял да заличи всяко благородно семейство, в чиито вени течала йоркистка кръв.

Образът на прочутия с похотливостта си крал Франсоа I също отговаря на описанията на Шалот. Що се отнася до забележките на Шалот за близките му връзки с Ан Болейн, кралица Елизабет и Катерина Медичи, както и твърденията му, че е откраднал големия диамант от Кентърбъри, те са, както казва самият той, материал за други истории.

След разделянето на църковното и гражданското право в Англия през XIII в. се основават училища за новосъздадената обществена прослойка на правниците. Едно от тях се помещава в Мидъл Темпъл. Сградата се нарича така, защото е част от „Темпъл“ — седалището на рицарите тамплиери в Англия до разпускането на ордена през 1312 г. — Бел.ред.

Стъгда — селски площад. — Бел. Dave

Исторически регион около делтата на Рейн, Шелда и Мьоза. Територията не съвпада изцяло с тази на държавите, които се обозначават понастоящем с това определение. — Бел.ред.

Робърт Фабиан (?-1513 г.), английски хронист, член на градския съвет на Лондон. Хрониките му съдържат текстове, отнасящи се до цялостната история на Англия, но са особено ценени заради сведенията за живота в Лондон. — Бел.ред.

Един от френските градове, обсадени и впоследствие превзети от Хенри VIII по време на похода му през 1513 г. във Франция, чиято цел била да защити Кале — последното английско владение на континента. — Бел.ред.

Според католическия календар празникът на св. Мартин е на 11 ноември. Тогава се устройвали панаири, на които се наемали селскостопанските работници за следващия сезон. — Бел.ред.

Според преданието този древен камък е бил използван от римляните като отправна точка, от която се измервали всички разстояния на територията на Британските острови. Считан е бил за сърцето на Лондон. При него се сключвали търговски сделки и се четели официални прокламации. По-късно камъкът е бил вграден в една от стените на църквата „Сейнт Суитин“, която е разрушена от бомбардировките през Втората световна война, но камъкът остава непокътнат и съществува и до днес. — Бел.ред.

Йомен — свободен селянин земеделец, задължен да съпровожда своя феодал по време на войни. — Бел.ред.

Букв. (лат.) писар, човек, който преписва. — Бел.ред.

Произходът на имената Гог и Магог не е напълно изяснен. Според библейското предание те символизират враждебните сили, които ще поведат последната битка срещу последователите на Христа. В Библията, Книга ни Йезекиила, се среща и друга интерпретация — Гог е цар, а Магог — неговото царство. Същевременно на Британските острови съществува предание, според което Гог и Магог са двама великани, основали Лондон. — Бел.ред.