Пол Дохърти - Убийствата на Бялата роза

— Не бива — намеси се Агрипа — да вините твърде сурово милорд кардинала. Кейтсби имаше пръст в назначението ви, защото чичо ти описа подвизите ви на едно пиршество в Гринуич. Кейтсби направил собствени проучвания, а останалото последва тъй естествено, както нощта следва деня.

— Беше ли Скозби част от този план? — попитах аз.

— Да — промърмори Агрипа. — Кейтсби несъмнено е чул за посегателствата на младия Шалот срещу рода Скозби и е осъзнал, че тяхната омраза ще направи играта още по-интересна. Нещо повече, ако се е налагало да убие някого, Кейтсби не е искал наоколо да има лекар с остри очи и ум. Скозби беше шарлатанин и би направил всичко, каквото му кажат.

— Участвал ли е в заговора на Кейтсби? — повторих аз.

— Не! — Кардиналът ме погледна като ястреб. — Скозби е знаел, че има някаква тайна, но е приел назначението си като назначение при кралицата. Разбира се, той те мразеше и се радваше на притесненията ти. Смъртта му, мастър Шалот — многозначително добави той, — според закона, е убийство.

— Роджър не е убил Скозби! — прекъсна го Бенджамин. — Лекарят позволи на алчността си да вземе връх. Нещо повече — продължи той лукаво, — добре е, че Скозби беше отстранен. Той никога не би си държал езика зад зъбите.

Кардиналът кимна.

— Вярно е — прошепна той. — Скозби е мъртъв, а помилването на Роджър заради участието в убийството му ще бъде подпечатано с големия печат.

— Подозирахте мен, нали? — рязко се намеси Агрипа.

— По едно време, да. Кейтсби беше много убедителен, можеше да улови и паяци в мрежата, която беше изтъкал.

— Но защо? — прекъснах го. — Защо беше целият този театър?

Агрипа погледна към Уолси и кардиналът кимна.

— Не! — възкликнах преди докторът да проговори. — Има и други неща. Как е разбрал Кейтсби за църквата „Сейнт Теодор“? А и твоето пристигане, Агрипа, беше толкова навременно.

— Вината е моя — прошепна Бенджамин. — Наистина смятах, че Агрипа може да е убиецът или поне негов съучастник. Ти каза, че е въпрос на шанс, Роджър, и така си беше — преди да тръгнем от Тауър уведомих доктора къде отиваме. Можеш да има само един логичен изход: ако беше убиецът, той щеше да пристигне пръв, а Кейтсби би бил невинен.

— Разбира се — прекъсна го Агрипа, — ако бях невинен, но подозирах какво още се случи, щях да се погрижа Кейтсби да разбере за клопката в „Сейнт Теодор“ и да пристигна, когато всички са свалили картите си на масата. — Той сви рамене. — Скозби се държеше подозрително, беше мълчалив и излезе рано от Тауър. Разбира се, аз побързах да ида при кралица Маргарет и да разкажа как младият Бенджамин е разгадал всичко и отговорът се крие в „Сейнт Теодор“. Останалото — той разпери ръце — знаете.

— Можехте да закъснеете! — обвиних го аз.

Агрипа поклати глава.

— Животът е хазарт, Роджър. Хората на кардинала бяха готови. Дойдохме да арестуваме Кейтсби и да ви освободим от хватката му.

— А ако бяхте закъснели?

— Щяхме да арестуваме Кейтсби и да ви погребем подобаващо.

Изгледах го с гняв. Бенджамин само поклати глава.

— Виждаш ли — Агрипа стана и се заразхожда неспокойно из стаята, — живеем в неспокойни времена. Отвъд Ламанша Франция е обединена под скиптъра на могъщ крал, чиито алчни очи са насочени към Италия. На юг лежи Испания, която строи огромна флота и търси нови земи. Още по на изток е Свещената римска империя, впила пипалата си във всички търговци. А Англия? — Агрипа млъкна за миг. — Англия балансира върху опънато въже над тези враждуващи сили и не смее да направи грешка. Тези острови трябва да бъдат обединени — Англия, Ирландия, Шотландия и Уелс — под една корона, а кой би бил по-подходящ крал от нашия благороден Хенри? — Агрипа млъкна, погледна ме иронично и аз си спомних думите му в пустите земи край Ройстън. — Нашият крал има нужда от подобно предизвикателство — продължи той. — Той притежава енергията да го осъществи. Той трябва да има мечта или ще се обърне срещу себе си и Бог знае какво ще стане тогава.

— Значи трябва да контролираме Шотландия — бързо се намеси господарят ми.

— Да — отвърна Уолси. — Шотландия трябва да бъде контролирана. Крал Хенри смяташе да го направи посредством брака на сестра си с Джеймс IV, но нищо не се получи. Бракът им беше катастрофа, а стана и още по-лошо: Джеймс започна преговори с Франция, които заплашваха да смачкат Англия в клещи. Шотландия от север, Франция от юг. Хенри помоли сестра си да се намеси и Маргарет направи каквото можа — той млъкна и се загледа в пръстените, които блестяха върху пурпурните му ръкавици. — Старият Съри спаси положението — промърмори кардиналът — и огромната омраза на Маргарет към собствения й съпруг — той погледна към Бенджамин. — Ти беше прав, скъпи племеннико — продължи той полушепнешком, — кралицата си поигра с въображението на Джеймс и несъмнено е имала пръст в убийството му. Сега — по устните му се плъзна лека усмивка — Шотландия няма крал, страната е разкъсана и не представлява опасност за нашата сигурност.