Пол Дохърти - Убийствата на Бялата роза

— Но как заподозря, че Джеймс не е бил убит при Флодън?

— По дяволите, Шалот! — изруга Агрипа. — Ти беше там. Съри претърси бойното поле. Откри поне шест кралски трупа, но нито един от тях нямаше верига около кръста. Тогава се породиха подозренията ни.

— Ами Ървайн?

Лукавият кардинал направи гримаса.

— Вече знаехме, че Ървайн е чул слухове, че Джеймс е бил видян в Келсо. Вероятно е научил от Осуалд, пограничния войник.

— Но ти го доведе на юг и уведоми Кейтсби за пристигането му.

— Ървайн беше примамка — отсече Агрипа, — трябваше да подплаши Маргарет и Кейтсби. И те налапаха стръвта.

Запомних това. За Уолси и Агрипа никой не беше незаменим.

— Какво ще стане сега? — попита Бенджамин.

— Кралят ще си поговори насаме със сестра си Маргарет. Тя ще се върне в Шотландия, където ще прави точно каквото й казваме или ще си понесе последствията. Семейство Кари могат да заминат с нея.

— Ами Кейтсби? — опитах.

— В Тауър — отвърна Агрипа, повтаряйки думите на войника, когото бях срещнал там — има тъмници, които просто изчезват — той си играеше със сребърния пентаграм, който висеше на верижка около врата му. — Още в този момент — заключи той с равен глас — един доверен зидар зазижда входа към килията му. Няма да чуем повече за Кейтсби.

— Има и други — дрезгаво каза кардиналът. — Игуменката от Колдстрийм ще отговаря за престъпленията си, а граф Ангъс ще получи сериозно предупреждение.

— Има нещо, което ме смущава, скъпи чичо.

— Какво, племеннико?

— Защо граф Ангъс и кралица Маргарет са се сближили и оженили толкова бързо след Флодън и тъй бързо са съжалили за прибързаната си страст?

Уолси се усмихна.

— Мастър Бенджамин, добрият крал Хенри държеше в ръцете си граф Ангъс — той сви устни. — Заслужаваш да ти кажа цялата истина. Крал Хенри купи Ангъс, дълго преди Флодън: той беше привлекателен и голямо конте, затова Хенри му плати да прелъсти сестра му — кардиналът направи гримаса. — След Флодън и женитбата на Ангъс за Маргарет, кралят не виждаше смисъл да харчи повече сребро.

Гледах го като поразен от гръм. Аз съм непочтен човек, но кардиналът хладнокръвно ни разказваше, че един крал е платил на благородник, за да прелъсти собствената му сестра, да я заслепи със страст, за да може да управлява нейното кралство. Внезапно прозрях ужасяващата красота на дяволския план на крал Хенри, който е използван от много от следващите английски монарси. Дори без Флодън Джеймс е щял да бъде свален. Рано или късно изневярата на Маргарет щеше да бъде разкрита. Джеймс щеше да започне война. Шотландия щеше да бъде разделена и той щеше да се сражава с клана Дъглас до горчивия край.

Знаете ли какво? Веднъж разказах на младата Елизабет за умелия ход на баща й и какво направи тя? Абсолютно същото! Уреди онзи мухльо Дарнли да се ожени за Мери Шотландска. Тя се влюби в Ботуел, последва убийство, гражданска война, останалото е история. Божичко, като си помисля за тайните оръжия на принцовете!

Но като се замисли човек, Хенри не беше толкова хитър, колкото си въобразяваше. Прекара царуването си, минавайки от една съпруга към следващата, за да създаде здрави мъжки потомци, а какво получи? Нещастния болнав Едуард. Когато той се роди, Хенри се опита да ожени този недорасляк за една шотландска принцеса с надеждата да обедини Англия и Шотландия под една корона. Онова, което наистина стопля сърцето ми и ме кара да се смея, че забежките на сестра му Маргарет обърнаха цялата работа наопаки. Не разбирате ли? (Капеланът ми клати глава.) Щом малкият Джеймс е бил рожба на незаконната връзка на Маргарет с Дъглас, внукът на Джеймс, сегашният крал на Шотландия, е също незаконен, а когато старата Елизабет умре, той ще наследи короните на Англия и Шотландия. Не е ли забавно? Англия и Шотландия ще бъдат управлявани от копеле, наследник на копелета! Лъжливият крал Хал сигурно се върти като пумпал в ада!

— Ти се справи добре, мастър Бенджамин — провъзгласи кардиналът. — Ти и приятелят ти Шалот няма да бъдете забравени.

Агрипа се усмихваше до Уолси като доволен черен котарак.

— Има още неща за изясняване — продължи кардиналът, — но засега, скъпи племеннико, приеми това в знак на нашата благодарност — той бръкна в малкото ковчеже до себе си и хвърли голяма, дрънкаща кесия на Бенджамин. Улових я сръчно и я скрих под робата си.

— У вас ли са пергаментите? — мазно се намеси Агрипа. — Тайните на мастър Селкърк от Париж.

— Вече са у вас — отсече господарят ми. — Когато дойде да ни вземеш тази сутрин, ти дадохме ковчежето.