Пол Дохърти - Убийствата на Бялата роза

— Мастър Бенджамин — каза тя тихо със сладък и изискан глас.

— Ваше величество.

Кралица Маргарет протегна пухкавата си ръка за целувка.

Бенджамин се приближи, надвеси се над масата и повдигна отрупаните й с бижута пръсти към устните си. Разбира се, на мен тя не обърна внимание.

— Мастър Бенджамин — промърмори Маргарет, — аз съм кралица, пропъдена от страната си, отделена от детето си, от своя народ. Моля ви да използвате всичките си умения, за да ми помогнете. Ако успеете, ще получите не само златото ми, но и сърцето ми.

Разбира се тлъстата коронована кучка не каза и дума за убийства или засади! Проклета лъжкиня! Какъвто си беше галантен глупак, господарят ми промърмори тържествено обещание. Аз я прецених като лицемерка, не ми харесваше и придворната й дама лейди Кари, която стоеше наблизо. Сивата й коса беше прибрана под нелепо боне, върлинестата й фигура — обвита в тъмно кадифе. Имаше лицемерно набожно и кисело лице на човек, който си умира да разваля удоволствието на другите. Страхотна двойка бяха те, кралица Маргарет и лейди Кари, Гог и Магог 10 10 Произходът на имената Гог и Магог не е напълно изяснен. Според библейското предание те символизират враждебните сили, които ще поведат последната битка срещу последователите на Христа. В Библията, Книга ни Йезекиила, се среща и друга интерпретация — Гог е цар, а Магог — неговото царство. Същевременно на Британските острови съществува предание, според което Гог и Магог са двама великани, основали Лондон. — Бел.ред. в рокли! Както и да е, след представянето, кралицата се усмихна превзето на Бенджамин и щракна с дебелите си бели пръсти да се оттеглим. Лейди Кари ни хвърли последна кисела усмивка и ние тръгнахме из залата, за да се запознаем с останалата част от компанията.

Бандата веселяци-изгнаници беше насядала около дървената маса и не ни удостои с поглед, докато доктор Агрипа, който седеше начело, не стана и не почука с кокалчетата на пръстите си по голите дъски. Започна представянето: сър Уилям Кари, ковчежникът на кралицата, беше висок мъж със зловещ вид, ниско подстригана коса и изпъкнало чело. Едното му око беше скрито от превръзка, а другото яростно се оглеждаше, сякаш непрестанно очакваше нападение. Прочут воин, вече отминал петдесетото си лято, Кари беше приятел на убития крал Джеймс, един от малкото оцелели в битката при Флодън и успели да се измъкнат от кървавото клане. След като видях жена му, си помислих, че на негово място щях да си остана там или да замина с кораб за чужбина.

Следващият беше Саймън Муди, капелан и раздавач на помощи за бедните. Беше дребен и нервен, с мишосива коса, изпито бледо лице и най-рядката брада и мустаци, които някога съм виждал.

Джон Рутвен, икономът, беше червенокос и имаше подпухналото лице на пияница, леденосини изпъкнали очи и нос, който се извиваше като кука над дебели червени устни. Беше човек, който знае до пени колко пари има и веднага може да ти каже колко струват и той, и всички около него. Постоянно галеше една черно-бяла котка и я хранеше с остатъци от масата, дори говореше с проклетото животно. Където и да отидеше, котката го следваше и аз тайно се зачудих дали не е магьосник, а тя — неговият дух-чирак.

Следваше капитан Мелфорд, плещест индивид с ниско подстригана коса, чиято глава беше кръгла като гюле. Бледосините му очи просветваха като тези на котката, а жълтеникавото му лице изглеждаше още по-свирепо от заострената брадичка и белега, който минаваше през едната му буза. Мъж на неопределена възраст и със съмнителен морал, Мелфорд носеше шотландско наметало върху ризата си; за разлика от останалите не беше обут в панталони, а в черни вълнени гамаши, натъпкани в ездитни ботуши с висок ток. Онова, което привлече вниманието ми, беше подплънката между краката му, която стърчеше чудовищно, сякаш скриваше гениталии на кон.

Мелфорд беше строен, блед и несъмнено неприятен. Седеше на масата в предизвикателна поза. Голата му кама, промушена в железен пръстен на колана, говореше, че е наемник, един от онези платени убийци, за които убийството е всекидневие, а страданието, което причиняват — просто риск на занаята. И той като останалите посрещна Бенджамин и мен студено и мрачно, едва повдигна поглед, когато доктор Агрипа заговори.

Най-накрая стигнахме до Скозби. Отначало той не ме позна, но после ми хвърли поглед, пълен с омраза. Божичко, помислих си, ако се разболея, предпочитам да повикам сатаната да се грижи за мен, отколкото да позволя на този тип да се доближи до леглото ми. Естествено, докторът поздрави радостно Бенджамин.