Пол Дохърти - Убийствата на Бялата роза

Гледах доктор Агрипа и го слушах с половин ухо, вече убеден, че се намирам в присъствието на могъщ магьосник. Докато говореше, тембърът на гласа му се променяше, както и цветът на очите му, а когато се движеше, долавях ту улична смрад, ту ароматен парфюм. Магьосникът се обърна и се усмихна на Уолси.

— Да продължавам ли, милорд?

Кардиналът кимна. Агрипа прочисти гърлото си.

— Йоркистите са предатели, но оцеляха в тайни заговорнически общности, които се наричат Les Blancs Sangliers по името на Белия глиган, личния герб на Ричард III. Някога се ползваха с благоволението на Джеймс IV Шотландски, а днес заговорничат и заплашват сигурността на Англия.

— Кажи им за бялата царица — прекъсна го раздразнено Уолси.

Доктор Агрипа облиза устни и се усмихна самодоволно.

— Кралица Маргарет винаги е възразявала срещу връзката на покойния й съпруг с Les Blancs Sangliers и най-накрая успя да го убеди да оттегли подкрепата си, но не можа да преодолее омразата му към Англия. После дойде Флодън — доктор Агрипа сви рамене. — Джеймс беше убит. Неутешима, кралица Маргарет остана сама с малкия си син, бременна с второ дете. Беше отчаяна и уязвима. Потърси приятели и намери един в лицето на Гевин Дъглас, граф Ангъс, за когото се омъжи. Шотландският съвет беше бесен и начело с херцог Олбъни се обърна срещу Маргарет, която избяга в Англия.

(Като се замисля, цяло чудо беше, че този приятел не се задави от думите си! Никога не бях чувал толкова лъжи накуп.)

— Естествено — намеси се Уолси — крал Хенри защити любимата си сестра, която сега се кае за прибързания си брак и иска да се върне в Шотландия. — Той млъкна и погледна към племенника си.

— Скъпи чичо — започна Бенджамин, — какво общо има това с мен? Как бих могъл да помогна на нейно величество шотландската кралица?

Уолси се обърна към младежа, който мълчаливо седеше до него.

— Мога ли да ти представя сър Робърт Кейтсби, писар от тайната канцелария на кралица Маргарет? Заедно с личната й прислуга той обитава сега кралските апартаменти в Тауър.

Уолси млъкна и отпи от чашата си.

(Сега ще разберем за какво ни повикаха, помислих си аз.)

— В друга част на Тауър — продължи бавно Уолси — е затворен Александър Селкърк, бивш лекар на покойния крал Джеймс. Доведоха го агентите ми в Париж. — Уолси се усмихна кисело. — Да, скъпи племеннико, същият човек, когото те изпратих да откриеш и на когото ти позволи така лесно да ти се изплъзне. Но все пак го хванахме. Той има сведения, които могат да помогнат за връщането на кралица Маргарет в Шотландия. Освен това смятаме, че той е член на Les Blancs Sangliers и може да ни разкаже за другите членове на това тайно сборище.

(Моят капелан мърмори: „Какво е правил Бенджамин в Диеп?“ Удрям го с бастуна по кокалчетата, ще стигна и дотам!)

— Селкърк не е добре — продължи сър Робърт. Гласът му беше изискан, но в него се долавяше лек акцент. — Отпаднал е и физически, и умствено. Не можем да научим нищо от него. Пише бездарни стихове и гледа с празен поглед в стените на килията. Иска да му носят кларет и или го удря на запой, или плаче.

— Как бих могъл да помогна? — попита Бенджамин. — Не съм лекар.

— Ти, Бенджамин — отвърна Уолси с топъл глас, изпълнен с искрена доброта — си изключителен младеж. Притежаваш естествен чар и умееш да отключваш хорските сърца. — Внезапно кардиналът се усмихна. — Освен това Селкърк има хубави спомени от теб, макар и умът му да блуждае. Каза, че в Диеп си се отнесъл с него много любезно и съжалява, ако ти е причинил неудобства.

Охо, помислих си, това си го бива, но нищо не казах. Настръхналата коса на тила ми ме предупреждаваше за опасност. Зад баналните думи на кардинала се криеше нещо повече, някаква неясна надвиснала заплаха. Защо Селкърк беше толкова важен? Очевидно знаеше нещо, което кардиналът и неговият лъжлив господар искаха да разберат. Бенджамин и аз стояхме на брега на спокойно, чисто езеро, но несъмнено водите му бяха дълбоки, мрачни и изпълнени с опасно преплетени водорасли. Бих избягал като заек от залата, но разбира се, скъпият Бенджамин, както му беше навик, приемаше казаното от чичо си за чиста монета.

— Ще направя всичко по силите си, за да помогна — отговори той.

Кардиналът се усмихна, а двамата му придружители видимо се успокоиха. Аха, помислих си, ето пак се хвърляме с главата напред в блатото. Уолси махна с ръка.

— Сър Робърт, обясни на племенника ми.

— Кралица Маргарет и нейната свита, както вече обясни милорд кардиналът, в момента живеят в Тауър. Кралицата иска да бъде близо до Селкърк, който има важни сведения за нея. Приближените й са следните: аз, неин секретар и шамбелан; сър Уилям Кари, ковчежник; Саймън Муди — капелан и раздавач на помощи за бедните; Джон Рутвен — иконом; Матю Мелфорд — капитан на стражата и неин личен телохранител, и лейди Елинор Кари — придворна дама. Останалите са прислужници.